Иван Михайлов (генерал): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Mariolaz (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 12:
}}
 
'''Иван Михайлов Попов''' е български политик, военен и държавен деец. Активист на [[Българската комунистическа партия]] и, дълги години член на [[Политбюро на ЦК на БКП]], [[министър на народната отбрана]] (1958 - 1962).
 
== Биография ==
Роден е в гр. Фердинанд (дн. [[ Монтана]]) на [[22 февруари]] [[1897]]. Брат е на друг популярен комунистически деец – [[Христо Михайлов]]. Завършва врачанската мъжка гимназия през [[1916]] г. От септември [[1916]] г. отбива редовна военна служба във [[Враца]], по време на която е преведен в [[ШЗО|Школата за запасни подпоручици]] в [[Княжево]], [[София]]. През май [[1918]] г. е произведен в чин [[подпоручик]], а от август е назначен за началник на звукометричната команда в 16<sup>-ти</sup> артилерийски полк от [[Трета пехотна балканска дивизия|3<sup>-та</sup> пехотна балканска дивизия]]. Завършва висше юридическо образование през [[1921]] г. и стажува в ломския съд.
 
== Политическа дейност предив 9България септемвридо 19441925 г. ==
Член на [[ БРСДП (т.с.)]] от 1919 г. Участвува активно в подготовката на [[Септемврийското въстание]] от 1923 г. в родния си край, по време на което е въстанически командир. Емигрира в [[Югославия]] след поражението ина евъстанието, осъден задочно на 7 години и 6 месеца [[лишаване от свобода]]. Нелегално работи в България за възстановяване на партийните и военни организации на БКП. Осъден на смърт на 14 09септември 1925 г. Заминава за Москва по решение на Задграничното бюро на БКП.
 
== В СССР от 1925 до 1945 г. ==
През 1925 – 1930г1930 г. е слушател във ВоеннотехническатаВоенно-техническата академия академия”Ф”Ф. Е. Джерджински” в [[Ленинград]], която завършва със специалност „инженер-артилерист”. Стажува в артелерийскиартилерийски полк в Ленинград. Служи от 1931г1931 г. до 1939г1939 г. в Главното артелерийскоартилерийско управление на Саветската армия. От 1939г1939 до 261945 06 1945гг. е на служба в Тамбовското артилерийско техническо училище като старши преподавател и началник на учебния отдел . Произведен в звание „инженер-полковник”-1944г през 1944 г. Награден с орден „Червена звезда –звезда“, 29 03март 1944г1944 г. Освободен от Съветската армия на 0626 1945гюни 1945 г.
 
== В България след Втората световна война ==
 
== Биография ==
Роден е в гр. Фердинанд (дн. [[ Монтана]]) на [[22 февруари]] [[1897]]. Брат е на друг популярен комунистически деец – [[Христо Михайлов]]. Завършва врачанската мъжка гимназия през [[1916]] г. От септември [[1916]] г. отбива редовна военна служба във [[Враца]], по време на която е преведен в Школата за запасни подпоручици в [[Княжево]], [[София]]. През май [[1918]] г. е произведен в чин [[подпоручик]], а от август е назначен за началник на звукометричната команда в 16<sup>-ти</sup> артилерийски полк от [[Трета пехотна балканска дивизия|3<sup>-та</sup> пехотна балканска дивизия]]. Завършва висше юридическо образование през [[1921]] г. и стажува в ломския съд.
== Политическа дейност преди 9 септември 1944 г. ==
Член на [[ БРСДП (т.с.)]] от 1919 г. Участвува активно в подготовката на [[Септемврийското въстание]] от 1923 г. в родния си край, по време на което е въстанически командир. Емигрира в [[Югославия]] след поражението и е осъден задочно на 7 години и 6 месеца [[лишаване от свобода]].Нелегално работи в България за възстановяване на партийните и военни организации на БКП. Осъден на смърт – 14 09 1925 .Заминава за Москва по решение на Задграничното бюро на БКП.
== Дейност в СССР ==
През 1925 – 1930г е слушател във Военнотехническата академия”Ф.Е.Джерджински” в Ленинград,която завършва със специалност „инженер-артилерист”.Стажува в артелерийски полк в Ленинград.Служи от 1931г до 1939г в Главното артелерийско управление на Саветската армия.От 1939г до 26 06 1945г е на служба в Тамбовското артилерийско техническо училище като старши преподавател и началник на учебния отдел .Произведен в звание „инженер-полковник”-1944г.Награден с орден „Червена звезда – 29 03 1944г. Освободен от Съветската армия – 06 1945г
== Звания ==
* [[Генералгенерал-майор]] – от 15 август 1945 г.
* [[Генералгенерал-лейтенант]] – 09от 9 февруари 1950 г.
* [[Генералгенерал-полковник]] – от 21 април 1951 г.
* [[Армейскиармейски генерал]] – от 21 септември 1954 г.
 
== Източници ==
.
== Източници ==
* Николов, Петър, „Войн и държавник“
 
{{пост начало}}
{{пост|[[министър на народната отбрана]]|[[9 юни]] [[1958]]|[[17 март]] [[1962]]|[[Петър Панчевски]]|[[Добри Джуров]]}}
{{пост край}}
 
{{българи-мъниче}}
 
{{СОРТКАТ:Михайлов, Иван}}
Line 35 ⟶ 44:
[[Категория:Български партизани]]
[[Категория:Български политици (1945-1989)]]
[[Категория:Членове на Политбюро на ЦК на БКП]]
[[Категория:Български генерали]]