Уикипедия

Камен Калчев: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Cyrlat: 1 repl;
м форматиране
Ред 1:
{{авторски права}}
{{Обработка|форматиране}}
 
{{Биография инфо|
| име= Камен Калчев
| описание= български писател и общественик
| наставка=
Line 12 ⟶ 11:
}}
'''Камен Калчев''' е български писател и общественик.
== БИОГРАФИЯБиография ==
Камен Калчев (псевдоним на Петър Митев Калчев) е роден на 31. юли 1914 г. в с. [[Керека]], Дряновско. Завършва гимназия в София през 1934 г. Осъден е за антидържавна дейност и лежи в Софийския затвор (1935-1936 г.). Следва администрация и финанси в Свободния университет в София; работи като счетоводител в дружество “Петрол”. След 9 септември 1944 г. е редактор във вестник “Септемврийче” (1945 г.), списание “Пламъче” (1945-1950 г.), списание “Септември” (1950-1953 г.), главен редактор и директор на издателство “Български писател” (1957-1962 г.), главен редактор на Издателството за литература на чужди езици, председател на СБП (1962-1964 г.), заместник-председател на СБП от 1974 г. Започва литературния си път със стихове. Първия си разказ - “Кучешки живот”, публикува през 1935 г. в сборник “Сигнали”. Сътрудничи на левия литературен печат с разкази и очерци. След 9 септември 1944 г. създава над 30 книги с разкази, повести, романи, романизирани биографии, пътеписи, мемоари, драми и произведения за деца. След романа “Семейството на тъкачите” (ч. I, 1956; ч. II, 1960 г.) творчеството му става по-самобитно, отърсва се от описателността и суровото поднасяне на жизнения материал. Починал е на 14. януари 1988 г. в София.
 
След [[9 септември]] [[1944]] г. е редактор във вестник “Септемврийче” (1945 г.), списание “Пламъче” (1945-1950 г.), списание “Септември” (1950-1953 г.), главен редактор и директор на издателство “Български писател” (1957-1962 г.), главен редактор на Издателството за литература на чужди езици, председател на СБП (1962-1964 г.), заместник-председател на СБП от 1974 г. Започва литературния си път със стихове. Първия си разказ - “Кучешки живот”, публикува през 1935 г. в сборник “Сигнали”. Сътрудничи на левия литературен печат с разкази и очерци. След [[9 септември]] [[1944]] г. създава над 30 книги с разкази, повести, романи, романизирани биографии, пътеписи, мемоари, драми и произведения за деца. След романа “Семейството на тъкачите” (ч. I, 1956; ч. II, 1960 г.) творчеството му става по-самобитно, отърсва се от описателността и суровото поднасяне на жизнения материал.
== ПО-ИЗВЕСТНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ ==
• Пътник от планината. Повест. (1938).▼
 
Умира на [[14 януари]] [[1988]] г. в [[София]].
• Всемогъщият човек. Разкази.(1940).
 
== По-известни произведения ==
• В края на лятото. Роман. (1945).▼
▲• * Пътник от планината. Повест. (1938).
 
• Сребърният* ключВсемогъщият човек. Разкази. (19471940).
▲• * В края на лятото. Роман. (1945).
 
* Сребърният ключ. Разкази. (1947).
• * Васил Левски. Повест за юноши за Апостола на свободата. (1949).
 
• * Син на работническата класа. Романизирана биография на Георги Димитров. (1949).
* На границата. Роман. (1953).
 
• На* границатаЖивите помнят. Роман. (19531950).
* Семейството на тъкачите. Роман. (ч. I, 1956; ч. II, 1960).
 
• * Смелият капитан. Романизирана биография на капитан Георги Мамарчев. (1958).▼
• Живите помнят. Роман. (1950).
• * Влюбените птици. Повест. (1962).▼
 
• Семейството* При извора на тъкачитеживота. Роман. (ч. I, 1956; ч. II, 19601962).
* Двама в новия град. Роман. (1964).
 
• Маски* През април. Роман. (19711966).▼
▲• Смелият капитан. Романизирана биография на капитан Георги Мамарчев. (1958).
• * Софийски разкази. (1967).▼
 
* Как търсих бъдещето си. Спомени 1930-1950. Роман. (1970).
▲• Влюбените птици. Повест. (1962).
• Третият* Маски. Роман. (19851971).▼
 
• При* извораПренасянето на животаогъня. Роман. (19621972).
• * Лоши момчета. Повест. (1973).▼
 
• Двама* вОгнено новия градлято. Роман. (19641973).
• * Въстанието (Роман за събитията от юни 1923 г.). (1975).▼
 
• През* априлОгледалото. Роман. (19661977).
• * Градът на нашето страдание. Роман. (1980).▼
 
• * Пробуждане. Роман. (1981).▼
▲• Софийски разкази. (1967).
• * Люба. Биографичен роман за Любица Ивошевич-Димитрова. (1982).▼
 
• Как* търсихПесента бъдещетона си. Спомени 1930-1950Мария. Роман. (19701983).
* Третият. Роман. (1985).
 
• * Мирни времена. Трилогия от романи. (1986).▼
▲• Маски. Роман. (1971).
• * Вечерни разкази. (1987).▼
 
• Пренасянето на огъня. Роман. (1972).
 
▲• Лоши момчета. Повест. (1973).
 
• Огнено лято. Роман. (1973).
 
▲• Въстанието (Роман за събитията от юни 1923 г.). (1975).
 
• Огледалото. Роман. (1977).
 
▲• Градът на нашето страдание. Роман. (1980).
 
▲• Пробуждане. Роман. (1981).
 
▲• Люба. Биографичен роман за Любица Ивошевич-Димитрова. (1982).
 
• Песента на Мария. Роман. (1983).
 
▲• Третият. Роман. (1985).
 
▲• Мирни времена. Трилогия от романи. (1986).
 
▲• Вечерни разкази. (1987).
 
Три от романите му имат автобиографичен характер:
* При извора на живота,
* Как търсих бъдещето си и
* Градът на нашето страдание.
 
== Източници ==
* Камен Калчев: Биобиблиографичен указател по случай 70 г. от рождението му. Съставили Богдана Б. Чимпилска и др. Научна редакция и предговор Ваня Н. Георгиева. Библиографска редакция Марин Ковачев. Русе, Зонално обединение с център Окръжна библиотека Л. Каравелов – Русе, 1984. 159 с.
* Георгиева В. Камен Калчев. Литературни анкети.София, Български писател. 1984.▼
 
* Константинова Елка. Камен Калчев. 1974.▼
▲Георгиева В. Камен Калчев. Литературни анкети.София, Български писател. 1984.
 
▲Константинова Елка. Камен Калчев. 1974.
 
http://www.focus-news.net/?id=n863980
 
[[Категория:Български писатели]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Камен_Калчев“.