Гигантомахия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: pl:Gigantomachia |
|||
Ред 3:
==Легендата==
След победата на Титаните, [[Гея]] на могла да прости на новите богове, поругателството над децата си и отгледала Гигантите. Нищо неподозиращите богове се радвали
Тъй като не било по силите им да достигнат боговете, гигантите започнали да мятат по небето, всичко, което успеели да докопат и изтръгнат. Според митовете скалите, които по време на битката мятали гигантите по Олимпийските богове, се станали острови в [[Егейско море]]. Мълниите на Зевс не причинявали вреда на гигантите. Надзъртайки в книгата за предопределенията, Зевс научил, че гигантите могат да бъдат победени само от смъртен и накарал [[Атина]] да призове [[Херкулес]]. Взелият участие герой, убил много гиганти. [[Аполодор]] споменава имената на тринадесет гиганти, което е съвсем малка част от 150-те. Херкулес победил [[Алкионей]], който вземал сили от земята; [[Зевс]] - [[Порфирион]], [[Аполон]] - [[Ефиалт]], [[Дионис]] - [[Еврит]], [[Хеката]] - [[Клитий]], [[Хефест]] - [[Мимант]], [[Атина]] стоварила върху [[Енцелад]] остров [[Сицилия]], съдрала кожата на още живия [[Палант]] и я използвала като нагръдник. [[Посейдон]] повалил [[Полидор]], [[Хермес]] - [[Иполит]], [[Артемида]] - [[Гратион]], [[мойри]]те - [[Агрий]] и Тоон. Останалите поразил Зевс (Аполодор, I 6, 1-2).
Окончателното поражение на гигантите било предопределено след появата на бойното поле на [[Дионис]] с тълпи [[сатири]], който вдигнали такъв невъобразим шум, че неудържима паника обзела гигантите и те почнали да бягат и били напълно изтребени от Олимпийските богове. С помощта на своите силни оръжия и подкрепата на Херкулес, Олимпийските богове потушили бунта, застрашаващ тяхната власт над земята, морето и небето.
|