Разлика между версии на „Битка при Ровине“

редакция без резюме
м
'''Битката при Ровине''' е датирана на [[17 май]] [[1395]] г. Една [[хроника]] съставена около [[век]] след събитията обаче сочи, че ''влашката кампания'' на [[Баязид I]] е имала два военни похода завършили с две последователни битки по течението на река [[Арджеш]] в посока от [[Дунав]] към влашката княжеска столица [[Куртя де Арджеш]] - първата при ''Карановаса'' на [[10 октомври]] [[1394]] г., а втората през [[пролет]]та на следващата година при ''Ровине''.
{{обработка|форматиране, категоризиране}}
'''Битката при Ровине''' се води на [[17 май]] [[1395]] г.
 
== Предистория ==
В нея турците претърпяват поражение от влашкия войвода [[Мирчо Стари]]. На страната на турците се сражават [[Крали Марко]], [[Константин Деян]] и други техни васали. Тъй като нито [[Иван Шишман]], нито добруджанския деспот [[Добруджанско деспотство|Иванко]] изпращат военна помощ на султан [[Баязид I]], той предприема наказателни действия срещу тях, довели до унищожаване на владенията им.
След [[Косовска битка|Косовската битка]] става ясно, че ''Баязид Светкавицата'' е заплаха не само за [[Балкани]]те, но и за земите северно от [[полуостров]]а, включително и за държавите в [[Централна Европа]]. Това принуждава влашкият владетел [[Мирчо Стари]] да търси съюзници и да изгради коалиция срещу османските нашественици. Под [[егида]]та на [[Крал на Унгария|унгарският крал]] се създава антиосманска коалиция, която даже синхронизира действията си с ''[[Караман]]ския владетел'', който се отмята от сюзеренитета на Баязид I. Вероятно [[Иван Шишман]] е включен тайно в коалицията, защото синхронизирано коалиционните сили навлизат южно от [[Дунав]]а във владенията на баязидовите васали. [[Власи]]те се насочват през [[Добруджа]] към османската столица [[Одрин]] като достигат до [[Карнобатско поле|Карнобатското поле]], а [[унгарци]]те заемат [[Видинско царство|Видинското царство]]. След похода си срещу ''Караманския [[бейлик]]'' военните сили на османците се завръщат на Балканите. Влашките сили отстъпват зад Дунава, и под предлог, че [[цар]] Иван Шишман не може да осигури сигурността на [[васал]]ното [[султан]]ско владение е унищожено [[Търновско царство|Търновското царство]].
 
== Военна кампания ==
 
=== Подготовка ===
След падането на [[Търново]] ([[17 юли]] [[1393]]) Баязид започва подготовка за военна кампания срещу [[Влашко]], която стартира през [[есен]]та на [[1394]]. Тя е насочена срещу влашката княжеска [[столица]] [[Куртя де Арджеш]], като в нея са включени всички османски [[васал]]и.
 
=== Първи опит ===
Според хрониката именно в първия военен сблъсък наречен "битката на рововете" (заради [[ров]]овете и [[вал]]овете изградени да препятстват османското настъпление) загиват [[Крали Марко]] и [[Константин Драгаш]], а Баязид I и [[Стефан Лазаревич]] едва успяват да се спасят бягайки през Дунава. Хрониката издава, че именно след тази първа битка Баязид I нарежда убийството на [[Иван Шишман]] поради подозрения в [[предател]]ство.
 
В неяпървата турцитебитка османците претърпяват пълно поражение от влашкия войвода [[Мирчо Стари]]. На странатаосманска на турцитестрана се сражават [[Крали Марко]], [[Константин Деян]] и другивсички технибаязидови васали. Тъй като нито [[Иван Шишман]], нито добруджанския деспот [[Добруджанско деспотство|Иванко]] изпращат военна помощ на султан [[Баязид I]]султана, той предприема наказателни действия срещу тях, довели до унищожаванеокончателно заличаване на владенията им.
 
=== Втори опит ===
В началото на [[пролет]]та на 1395 в [[Южна Добруджа]] османските сили се прегрупират за второ настъпление и завоюване на [[Влашко]]. Основните военни сили минават Дунава при [[Видин]] и [[Никопол]], а трети отряд предвождан от османския фаворит за влашкия престол [[Влад I]] се насочва по [[река]] [[Яломица]] към княжеската столица. Разбирайки, че срещу такава военна сила няма шанс, Мирчо изчаквайки военната помощ на своя съюзник [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]] предприема партизанска тактика без да дава решително сражение.
 
След като не получава очакваната военна подкрепа от унгарския крал, Мирчо Стари влиза в преговори с Баязид I, уверявайки го, че ще го пропусне безпрепятствено към [[Кралство Унгария|Унгария]]. Влашката войска наброява 10 хил., а османската 40 хил. бойци. Баязид Светкавицата отказва мирното предложение и се разиграва кървавата битка известна още и като "битката на блатата", която османците печелят. Въпреки това, жертвите и от двете страни са огромни, което принуждава Баязид да напусне Влашко. В боя, както и в последвалото сражение при [[Битка при Никопол|Никопол]], особенно се отличава османският васал [[княз]] [[Стефан Лазаревич]].
 
== Последствие ==
В резултат на османските походи срещу Влашко, княжеството запазва владенията си, но е принудено да се признае за васал, както и да плаща годишен [[трибут]] на [[Османска империя|Османската държава]].
 
== Вижте също ==
* [[Битка при Никопол]]
 
{{Превод от|en|Battle of Karanovasa|oldid}}
 
[[Категория:Битки в Средновековието|Ровине]]
26 986

редакции