Мардоний: Разлика между версии

Мардоний е син на Гобрий, персийски благородник помогнал на [[Ахемениди|ахеменидския]] принц [[Дарий I|Дарий Велики]] да се възкачи на престола. Гобрий е един от седмината убийци на предишния цар [[Гаумата]] (Псевдо-Смердис)<ref>'''I. Campos.''' Reyes y Magos en la religión irania antigua: control ideológico de la reforma zoroastriana. en L. Hernández y J. Alvar, Jerarquías religiosas y control social. Valladolid, 2004:pp. 87-94. </ref>. Този Гаумата е претендент за престола, който в отсъствието на цар [[Камбиз II]] по време на похода му в Египет, претендирайки да е по-малък негов брат, посяга на короната при вестта за гибелта на персийския цар на път за Персеполис. Гобрий и групата му посичат Гаумата през октомври [[521 пр.н.е]] . После съюзът му с новия владетел е затвърден с династични бракове: Дарий взима за жена дъщерята на Гобрий, а Гобрий - сестрата на Дарий. Мардоний става зет на [[Дарий I]] като се жени за дъщеря му Артозостра.

Дарий назначава Мардоний за генерал и доста след потушаването на гръцкото въстание в [[Йония]] през [[502 г. пр.н.е.]] го изпраща през [[492 пр.н.е.]] да накаже гръцкия [[полис]] (град-държава) [[Атина]] за помощта, която атиняни били оказали на йонийците. По пътя си към Атина Мардоний използува армиите си да свали от власт местните перийскиперсийски [[тиран]]и и да наложи [[демокрация|демократично]] управление, действие, което изненадало гърците. Историците твърдят, че този негов акт не е бил от великодушие или свободомислие, а е бил премерена стъпка, за да подсигури мира в провинцията и избегне бъдещи въстания след изтеглянето на персийските войски от района.<ref>[http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?lookup=Hdt.+6.43.1 Herodotus 6, 43]</ref> След това с флота прекосява [[Хелеспонт]]а (Дарданелите).

Първата жертва на персийската агресия в Гърция става [[Тасос|остров Тасос]]. Мардоний се насочва към важните оловни и сребърни мини на острова, нужни на хазната на Ахеменидската империя. Освен това ценни били залежите на злато и мед, но те били в по-малки количества. Със завладяването на острова, местните първенци, за да запазят състоянието и живота си стават васали на Персия. Оттам флотата на Мардоний се насочва към бреговете на Македония (около днешен Солун); не след дълго и тези земи са присъединени към персийската империя.

По случайност на природата, морска буря разбива флотата на Мардоний близо до полуостров [[Атон]]. Според [[Херодот]], персите загубват 300 кораба и 20,000 човека. По това време самият той, Мардоний, е в [[Тракия]] и води [[пехота]]та и [[кавалерия]]та на персите в битките там. Мардоний печели победа след победа, но в една от битките е ранен. Раняването му и загубата на флотата край Атон го принуждават да се прибере в [[Мала Азия]].<ref>[http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?lookup=Hdt.+6.44.1 HerodotusХеродот 6, 44-45]</ref>.

Дарий го освобождава от командуването и назначваназначава на негово място [[Датис]] и [[Артаферн]] да предвождат нападението срещу Гърция през [[490 пр.н.е.]]. Независимо от първоначалните успехи на тези двамата и покоряването на виновника за началото на йонийските въстания през 502 г. пр.н.е. - град [[Наксос]] (днес град Хора на остров Наксос)({{coor dm|37|6|N|25|22|Е|type:city}}), а след това и полиса [[Еретрия]] ({{coor dm|38|23|N|23|47|Е|type:city}}) на западния бряг на остров [[Евбея]], те претърпяват поражение на Маратонското поле. (виж: [[битка при Маратон]]).

Мардоний възвръща благосклонността на двореца след възкачването на престола на сина на Дарий, [[Ксеркс I]], негов братовчед и шурей. ОтпървомПървоначално Ксеркс не възнамерява да поднови конфликта с Гърция, но Мардоний постоянно го подтиква към война, за да отмъстят поражението на Дарий при Маратон. На това настоятелно поведение на Мардоний се противопоставят съветниците на Ксеркс и най-вече [[Артабан]], който настоявал за по-голяма предпазливост по въпроса. Херодот по понятни причини изобразява Мардоний като "зъл гений" и лош съветник на Ксеркс, (за разлика от други добри съветници, чиито съвети обаче Ксеркс не последва), с твърдението, че Мардоний просто е целял да стане [[сатрап]] (губернатор) на Гърция.<ref>[http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?lookup=Hdt.+7.5.1 Herodotus 7, 5-6]</ref>

Мардоний присъствуваприсъства и на [[битка при Термопилите|битката при Термопилите]]. След победата на [[Леонид I|Леонид]] и неговите 300 [[спарта]]нци Персия насочва силите си към Атина и претърпява морско поражение в [[битка при Саламин|битката при Саламин]]. Опитите му да убеди Ксеркс да остане в Гърция и продължи офанзивата на юг са безуспешни. Ксеркс се изтегля в Азия, оставяйки Мардоний като губернатор на завладените на север от Атина територии. Мардоний покорява Македония и поставя във васално положение цар [[Александър I Македонски]], но верен на родословието си Александър предупреждава атиняните за надвисналата опасност и им съобщава плановете на Мардоний да зароби Гърция. Мардоний оплячкосва Атина, опразнена преди битката при Саламин и сега им предлага да се завърнат града, който той ще им помогне да ремонтират и благоустроят в замяна на примирие, но гърците се приготвят за друга битка и отхвърлят примирието.

[[Файл:Snake column Hippodrome Constantinople 2007.jpg|дясно|мини|180п|Серпентинната (змийската) колона излята от гърците в чест на победата им над [[Персия]] след битката при [[Платея]]. Била е с три змийски глави, намирала се е в [[Делфи]], а през византийско време е пренесена в [[Константинопол]] и е красяла центъра на Хиподрума.]]

Мардоний се приготвя да се срещне с враговете си на полесражението, макар другите персийски пълководци да го съветват да се откаже. [[Артабаз]], който подобно на Артабан премервал не само числеността на противника, но и тактическите му умения, посъветвал Мардоний, че привсепри все численото преимущество на персите, гърците имат предимства поради факта, че защищават дома си и познават терена. В последвалата битка при Платея, Мардоний пада убит от ръката на спартанеца Аимнет, който разбива с камък главата му. Войската е изтребена, а оцелелите са пленени. Това е последното гръко-персийско сражение от Гръко-персийките войни.