Берен: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
SilvonenBot (беседа | приноси) м Робот Добавяне: ro:Beren |
Редакция без резюме |
||
Ред 6:
[[Битката на Внезапния пламък]] се провела през младостта на Берен, носейки разруха за кралството му. Оттогава насам младият Берен заживял с баща си и десет верни последователи в платото [[Дортонион]], край [[Тарн Аелуин]], където направили много подвизи.
След загиването на другите бунтовници, Берен бива принуден да напусне родната си земя от [[Саурон]] и [[Драуглуин]]. Той отишъл в [[Дориат]], където видял и се влюбил в Лутиен, принцеса на [[Синдарите]] и дъщеря на [[Тингол]] и [[Мелиан]].
Тингол отказал да даде ръката на Лутиен. Той казал, че ще позволи венчавка, ако Берен върне един от [[Силмарилите]], трите свещени скъпоценни камъка, откраднати от [[Моргот]] и намиращи се на [[Желязната корона]] на Моргот. Задачата се считала за неизпълнима, но Берен и Лутиен, с помощта на [[Финрод]] от [[Нарготронд]] и [[Хуан]] (и двамата загинали, защитавайки Берен), преминали през много опасности (дори и Саурон, най-могъщият слуга на Моргот) и най-накрая стигнали [[Ангбанд]] и се изправили пред Моргот. Когато Лутиен накарала [[Мрачния владетел]] да заспи чрез пеенето си, Берен успял да вземе Силмарил. Той възнамерявял да вземе още един, но върхът на кинжала му [[Ангрист]] се счупил и порязал Моргот. Когато се опитали да избягат от Ангбанд, огромният вълк [[Кархарот]], когото Моргот сам отгледал, ги нападнал. Берен вдигнал Силмарила, надявайки се сиянието му да отблъсне звяра, но грешал. Кархарот отхапал ръката му и я погълнал заедно със Силмарила (заради което Берен бил наречен Камлост, Едноръкия) и побягнал обезумял към Дориат. Лутиен и припадналият Берен били спасени от [[Орлите]] на [[Манве]]. Впоследствие се завърнали при Тингол, където Берен заявил, че държи Силмарил в ръката си. Когато показал чукана на ръката си, кралят се трогнал (тогава Берен получил своето епессе Камлост
Любовта на Лутиен към Берен била толкова силна, че когато разбрала за смъртта му, тя легнала и умряла. Душата ѝ отишла в Залите на [[Мандос]], където тя разчуствала Мандос чрез пеенето си. Тя и Берен били върнати към живот, но и двамата щели да умрат като хора и да отидат отвъд стените на Арда към неизвестно място. Берен и Лутиен заживели на Тол Гален, в средата на река Адурант в Осирианд. Там те останали настрана от смъртните. Берен бил въвлечен в събитията от [[Първа епоха|Първата епоха]] само още веднъж, когато устроил засада на група джуджета, които унищожили Дориат и откраднали [[Наугламир]], в която бил сложен Силмарилът.
| |||