Разлика между версии на „Битка при Смоленск (1941)“

(→‎Последици: загуби по Митчам)
 
== Трета фаза (8 август – 10 септември) ==
{{основна|Битка при Елня}}
На 8 август танковата група на Гудериан настъпва на юг с цел да обкръжи съветските войски около Киев и западно от Днепър. За две седмици боеве Гудериан изминава 140 км от Рославъл до [[Стародуб]]. Настъплението подкрепя 2-ра армия на генерал [[Максимилиан фон Вайхс]], която завзема Гомел. Напредналата в посока Бобруйск 21-ва съветска армия е откъсната от останалите съветски войски.<ref>Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 21-22</ref><ref name="urvyv128">''1941 год — уроки и выводы'', [http://militera.lib.ru/h/1941/03.html стр. 128-129]</ref> Пленени са 78&nbsp;000 червеноармейци.<ref name="tipp"/> В началото на септември Гудериан преодолява контраатаките на съветските 3-та и 13-та армия откъм [[Брянск]] и масираните въздушни атаки (460 самолета) и форсира (10 септември) река [[Десна]] в дълбокия тил на съветската групировка около Киев<ref name="urvyv128"/>.<ref>Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 25-26</ref>
 
Промяната в направлението на германските удари позволява на съветското командване да привлече допълнителни резерви и да подсили отбраната на Москва.[22-25] На 8 август съветските войски (19-та и 30-та армия) преминават в настъпление при Духовщина, североизточно, а после и при [[Елня]], югоизточно от Смоленск, но без успех. До края на месеца немските войски водят отбранителни боеве около реките Западна Двина и [[Воп]]. Опитите на Червената армия за отвоюване на Смоленск продължават и в началото на септември.<ref>Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 22-25</ref> Единственият голям успех в тези усилия е в [[битка при Елня|ликвидирането на Елнинския плацдарм]] (между 30 август и 8 септември) от 24-та армия на [[генерал-майор]] [[Константин Ракутин]].<ref>Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 26-27</ref>
 
== Последици ==