Кавички

Кавичките ( „  “ ) са препинателен знак, чиято основна функция е разграничаването на чуждата реч или неизвестните, странични спрямо контекста, названия на обекти. Те са двоен знак; поставят се от двете страни на думата или израза, към който се отнасят.

„“ Пунктуация
апостроф ( ’ или ' ) дефис (‐) въпросителен знак ( ? ) двоеточие ( : ) запетая ( , ) кавички ( „ “ ) многоточие ( …, ... ) наклонена черта ( / ) скоби (( )), ([ ]), ({ }), (< >) тире ( ‒, –, —, ― ) точка ( . ) точка и запетая ( ; ) удивителен знак ( ! )
Разделяне на думи
интервали ( ) ( ) ( ) interpunct ( · )
Обща типография
амперсанд ( & ) вертикална черта ( |, ¦ ) знакът @ ( @ ) знак за номер ( № ) знак за параграф ( § ) долна черта ( _ ) процент и свързани знаци ( %, ‰, ‱ ) обратна наклонена черта ( \ ) тилда ( ~ ) звездичка ( * ) обел (÷) обелиск ( † ) ( ‡ ) градус ( ° ) прим ( ′ )

Кавички се употребяват в следните три ситуации:

• за отличаване на приложения, възприети като условни названия, които са съставени от собствени или нарицателни имена (например, булевард „Левски“).
• при пряка реч или цитиране на чужда реч (например, „Дали да ѝ кажа истината“ — чудех се аз).
• за изразяване на ирония или недоверие (например, Казаха, че заплатите щели да бъдат „големи“).

Непознати думи и изрази, както и термини, които се разясняват в рамките на същото изречение, могат или да се поставят в кавички, или да се изписват с друг шрифт или в курсив. При названия на географски или топографски обекти, без значение степента на тяхната известност, не се използват кавички.

Източници

• Нов правописен речник на българския език, БАН, ИК Хейзъл, София, 2002, стр. 95
• Кратък речник на българската езиковедска терминология, Лилия Манолова, Издателство на БАН, София, 1993, ISBN 954-430-196-8, стр. 43