Ефрем: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Промяна: ru:Ефрем (село) |
за обработка |
||
Ред 1:
{{обработка|форматиране, пренасяне на по-голямата част от информацията в статия [[Сачанли]]}}
'''Ефрем''' е [[село]] в [[Южна България]].
То се намира в [[община Маджарово]], [[Област Хасково]].
Line 27 ⟶ 29:
== История ==
Населението се състои предимно от преселници от с. [[Съчанлъ]] в [[Беломорска Тракия]]
===Произход и възникване на село
За произхода и образуването
Историческо и етнографско проучване▼
▲ шимиров. [*] Чул я от един стар помохамеданчен българин от с. Мерикоз в местността Ат мезар (Конски гроб). Старецът разправял, че на това място бил умрял и погребан конят на Айноруз Али, затова местността се наричала Конски гроб. За да завладее този край, Айноруз Али трябвало да победи Русата девица (Саръкъз) от крепостта Саръкъз, западно от височината Кокошката. В боя победител излязъл Айноруз Али, който убил Русата девица. Косите й хвърлил далеч на юг, където възникнало храброто планинско село Сачанли (тур. — сач — коса), краката й паднали на запад от него, където се основало с. Балдъран (тур. балдър — крак). Тялото на девойката захвърлили на изток от крепостта. На това място изградили манастир, който прераснал по-късно в село, наречено Манастир. Тази легенда в своеорбазна форма се разказва и от сачанлийци.
▲ След окупацията на Западна Тракия от Гърция (20 май 1920 г.) селото, макар и разорено, било наречено от гърцките власти Пондикия (пондики — мишка). Това название гръцката администрация приела от турската дума съчан (мишка) — на гръцки — пондики.
▲ Най-старото свидетелство за съществуването на селото ни дава засега един османски регистър за данъка джизие (събиран от цялото немюсюлманско мъжко население в империята) от 1491—1492 г. Според този регистър през посочените години в края на XV век от с. Сичанлу Дербент (както е назовано там, т. е. Сачанлийски проход), вилает Серос (Серес), джизие са плащали мъжете от 25 домакинства. [**] Това означава, че селото е наброявало най-малко 25 семейства.
▲ По всяка вероятност селото било образувано след превземането на Гюмюрджина и Одрин (1362 г.) от османските турци.
▲ Дотогава населението било пръснато из околните малки махали — Селището, Райково селище, Кьой ери, Юртя и др. Те имали по 25—50 до 100 къщи. Само Селището, под новото с. Сачанли, изглежда, е било по-голямо, защото докъм 1927 г. в него все още стояли остатъци от основи на около 100 къщи. [1]
▲ 1. ТНИ — архив за с. Сачанли, спомени на Вълко Андонов Трингов, Ирина Бялева и др.
▲ *. Страшимиров А. В Южните земи. — С. 1918, 117—118.
**. НБКМ — Ор. отд.. ОАК, 214-5, с. 1 а.▼
Яла да пом, гарванче ле, ав честа гора
Line 78 ⟶ 60:
са си купя, гарванче ле, йосра сабя.
Бря Тойча са бяда бедили,
Line 86 ⟶ 68:
през Сачанли селу гуляму.
11
Line 94 ⟶ 76:
През това време на мястото на сачака бил построен ханът-мензил, който бил запазен до разоряването на селото през 1913 г. Наименованието си останало Сачак (тур.) и вероятно поради естествени фонетични промени звукът „к” се е трансформирал в „н”, а названието Сачаклък (тур. навес, мястото на навеса) — в Сачанлък. Заедно със заселването султанското правителство дало на тези 12 души права на дервентджийско село срещу вършената от тях услуга. [2] Те се изразявали в освобождаване от данъци и в други привилегии. [3]
▲ 2. ТНИ — архив за с. Сачаили, спомени на Богдан Машков.
▲ 3. Проф. Бетаклиев, Ив., Западна или Беломорска Тракия, сб. Тракия — географски и исторически преглед, С., 1946, с. 37.
4. Помохамеданчването е извършено в началото на XVII в., заедно със селата Алмалъ, Шахин, Исьорен — Ксантийско.
Line 111 ⟶ 92:
сти Сюлеймана”. На височината имало тюрбе (гробница), гдето бил погребан народният закрилник. Това място се нарича още Църквището.
Line 161 ⟶ 142:
лям конак, Плешкув чукур, Рушкова къшля, Лонговата курия, Мишкув кедмк и пр. Други пък са от чисто турски думи, като Азмацитс (мочурлива местност, северно от селото), Кърли яр — близо до Голям конак, Ак яр — по пътя за полето, под Сачанлийския сводест мост, Таш тепе, Айрян тюбе (отстрани на моста към Исоката църква), Летището, Гяур дере, в югоизточна посока от селото. Безспорно турското владичество също е оказало влияние върху топонимията на селото.
== Религии ==
Line 173 ⟶ 152:
== Редовни събития ==
<!-- == Личности == -->
▲* Славков, Д-р Илия, Боряна Димитрова, „с.Сачанли. Историческо и етнографско проучване.“
== Външни препратки ==
|