Уикипедия

Ефрем: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Робот Промяна: ru:Ефрем (село)
за обработка
Ред 1:
{{обработка|форматиране, пренасяне на по-голямата част от информацията в статия [[Сачанли]]}}
 
'''Ефрем''' е [[село]] в [[Южна България]].
То се намира в [[община Маджарово]], [[Област Хасково]].
Line 27 ⟶ 29:
 
== История ==
Населението се състои предимно от преселници от с. [[Съчанлъ]] в [[Беломорска Тракия]] и(днес преселнициГърция) оти [[Маламалоазийски Азиябългари]].
 
===Произход и възникване на село с.Сачанли ===
За произхода и образуването шимировна Сачанли има много легенди и предания. Една от тях записва Антон Страшимиров. [*] Чул я от един стар помохамеданчен българин от с. Мерикоз в местността Ат мезар (Конски гроб). Старецът разправял, че на това място бил умрял и погребан конят на Айноруз Али, затова местността се наричала Конски гроб. За да завладее този край, Айноруз Али трябвало да победи Русата девица (Саръкъз) от крепостта Саръкъз, западно от височината Кокошката. В боя победител излязъл Айноруз Али, който убил Русата девица. Косите й хвърлил далеч на юг, където възникнало храброто планинско село Сачанли (тур. — сач — коса), краката й паднали на запад от него, където се основало с. Балдъран (тур. балдър — крак). Тялото на девойката захвърлили на изток от крепостта. На това място изградили манастир, който прераснал по-късно в село, наречено Манастир. Тази легенда в своеорбазна форма се разказва и от сачанлийци.▼
Историческо и етнографско проучване▼
Д-р Илия Славков, Боряна Димитрова
 
След окупацията на Западна Тракия от Гърция (20 май 1920 г.) селото, макар и разорено, било наречено от гърцките власти Пондикия (пондики — мишка). Това название гръцката администрация приела от турската дума съчан (мишка) — на гръцки — пондики.▼
I. ОБЩА ЧАСТ И СТОПАНСТВО
 
Най-старото свидетелство за съществуването на селото ни дава засега един османски регистър за данъка джизие (събиран от цялото немюсюлманско мъжко население в империята) от 1491—1492 г. Според този регистър през посочените години в края на XV век от с. Сичанлу Дербент (както е назовано там, т. е. Сачанлийски проход), вилает Серос (Серес), джизие са плащали мъжете от 25 домакинства. [**] Това означава, че селото е наброявало най-малко 25 семейства.▼
3. Произход и възникване на селото
4. Топонимия
 
По всяка вероятност селото било образувано след превземането на Гюмюрджина и Одрин (1362 г.) от османските турци.▼
 
Дотогава населението било пръснато из околните малки махали — Селището, Райково селище, Кьой ери, Юртя и др. Те имали по 25—50 до 100 къщи. Само Селището, под новото с. Сачанли, изглежда, е било по-голямо, защото докъм 1927 г. в него все още стояли остатъци от основи на около 100 къщи. [1]▼
3. Произход и възникване на селото
 
За произхода и образуването на Сачанли има много легенди и предания. Една от тях е записал Антон Стра-
 
9
 
▲ шимиров. [*] Чул я от един стар помохамеданчен българин от с. Мерикоз в местността Ат мезар (Конски гроб). Старецът разправял, че на това място бил умрял и погребан конят на Айноруз Али, затова местността се наричала Конски гроб. За да завладее този край, Айноруз Али трябвало да победи Русата девица (Саръкъз) от крепостта Саръкъз, западно от височината Кокошката. В боя победител излязъл Айноруз Али, който убил Русата девица. Косите й хвърлил далеч на юг, където възникнало храброто планинско село Сачанли (тур. — сач — коса), краката й паднали на запад от него, където се основало с. Балдъран (тур. балдър — крак). Тялото на девойката захвърлили на изток от крепостта. На това място изградили манастир, който прераснал по-късно в село, наречено Манастир. Тази легенда в своеорбазна форма се разказва и от сачанлийци.
 
▲ След окупацията на Западна Тракия от Гърция (20 май 1920 г.) селото, макар и разорено, било наречено от гърцките власти Пондикия (пондики — мишка). Това название гръцката администрация приела от турската дума съчан (мишка) — на гръцки — пондики.
 
▲ Най-старото свидетелство за съществуването на селото ни дава засега един османски регистър за данъка джизие (събиран от цялото немюсюлманско мъжко население в империята) от 1491—1492 г. Според този регистър през посочените години в края на XV век от с. Сичанлу Дербент (както е назовано там, т. е. Сачанлийски проход), вилает Серос (Серес), джизие са плащали мъжете от 25 домакинства. [**] Това означава, че селото е наброявало най-малко 25 семейства.
 
▲ По всяка вероятност селото било образувано след превземането на Гюмюрджина и Одрин (1362 г.) от османските турци.
 
▲ Дотогава населението било пръснато из околните малки махали — Селището, Райково селище, Кьой ери, Юртя и др. Те имали по 25—50 до 100 къщи. Само Селището, под новото с. Сачанли, изглежда, е било по-голямо, защото докъм 1927 г. в него все още стояли остатъци от основи на около 100 къщи. [1]
1. ТНИ — архив за с. Сачанли, спомени на Вълко Андонов Трингов, Ирина Бялева и др.▼
 
*. Страшимиров А. В Южните земи. — С. 1918, 117—118.▼
▲ 1. ТНИ — архив за с. Сачанли, спомени на Вълко Андонов Трингов, Ирина Бялева и др.
 
▲ *. Страшимиров А. В Южните земи. — С. 1918, 117—118.
 
**. НБКМ — Ор. отд.. ОАК, 214-5, с. 1 а.▼
 
▲ **. НБКМ — Ор. отд.. ОАК, 214-5, с. 1 а.
10
 
След обявяването на Димотика (1362 г.), а след това на Одрин (1363 г.) за османски столици значението на пътя между столицата и Солун пораснало. Използуван бил старият друм, който съединявал Гюмюрджина с Димотика. Той минавал през югозападния край на селото, през Чучура и хана (центъра на селото) и излизал в североизточна посока между Контила и Сюлейманово падало през Дерин кедик и оттам през землището на с. Голям Дсрвснт за Димотика и Одрин.
 
По този път се движели царската поща и хазната. На Голям и Малък конак (близо до върха Шапка) имало места за почивка — беклемета. Там нощувала охраната на пощата, затова се наложило да се построи нова пътна станция (мензил) на един преход от Гюмюрджина за Димотика. На това място по-късно било основано с. Сачанли. Тук била построена временна сграда — сачак (навес) за така наречения мензил. Под този навес пощата нощувала и се хранели конете. Преданието говори, че построеният навес се оказал неудобен, защото през зимата хората, които придружавали пощата и хазната, замръзвали. Появили се и разбойници, които ги нападали. За тези обири в една народна песен се разказва:
 
Яла да пом, гарванче ле, ав честа гора
Line 78 ⟶ 60:
са си купя, гарванче ле, йосра сабя.
 
В друга песен се казва:
 
Бря Тойча са бяда бедили,
Line 86 ⟶ 68:
през Сачанли селу гуляму.
 
Според преданието обирите накарали турското правителство да издаде нареждане 12 души българи от махалата Селището да се заселят в местността Сачака, за да охраняват местността около бъдещото с. Сачанли, като се почне от сачанлийския сводест мост, Белите пътища, през селото, Друмът и се стигне през връх Контила и Молласана до Конаците — разстояние от 20—25
 
11
Line 94 ⟶ 76:
През това време на мястото на сачака бил построен ханът-мензил, който бил запазен до разоряването на селото през 1913 г. Наименованието си останало Сачак (тур.) и вероятно поради естествени фонетични промени звукът „к” се е трансформирал в „н”, а названието Сачаклък (тур. навес, мястото на навеса) — в Сачанлък. Заедно със заселването султанското правителство дало на тези 12 души права на дервентджийско село срещу вършената от тях услуга. [2] Те се изразявали в освобождаване от данъци и в други привилегии. [3]
 
Друго предание говори, че след заселването на 12-те станало помохамеданчването на българското население [4] в местността „Сечема кедик” (Проход на избора). Онези, които приели мохамеданството, останали живи. Това са хората от българомохамеданските села Мерикоз, Хебилево, Ешекдере, Балдъран и др. Тези, които отказали да приемат исляма, били изклани в местността Канара кедик (Кланичен проход). Наименованието на местността Къзилер (Момино) също води началото си оттогава. Тук, на най-високия връх Коджаеле, били заклани 40 момичета, защото отказали да приемат мохамеданството. Всяка година на това място на летен Атанас (15 май) местното българомохамеданско население устройва курбан в памет на изкланите момичета.
 
Съществува легенда и за с. Ючкъзлар. Това име произхождало от убитите на това място 3 девойки, които отказали да се помохамеданчат. И сега край селото личат трите гроба, за които се отнася легендата.
 
Българите, които не приели мохамеданството, се спасили чрез бягство в горите. Според преданието те били закриляни от еничарина Сюлейман. Властите обаче не му простили това и той бил убит с измама в околностите на Сачанли. В памет на своя закрилннк местното население нарекло тоя връх Сюлейманово падало. Всяка година на това място, също на летен Атанас, колели повече от 200 агнета курбан и казвали „бог да про-
2. ТНИ — архив за с. Сачаили, спомени на Богдан Машков.▼
 
3. Проф. Бетаклиев, Ив., Западна или Беломорска Тракия, сб. Тракия — географски и исторически преглед, С., 1946, с. 37.▼
▲ 2. ТНИ — архив за с. Сачаили, спомени на Богдан Машков.
 
▲ 3. Проф. Бетаклиев, Ив., Западна или Беломорска Тракия, сб. Тракия — географски и исторически преглед, С., 1946, с. 37.
 
4. Помохамеданчването е извършено в началото на XVII в., заедно със селата Алмалъ, Шахин, Исьорен — Ксантийско.
Line 111 ⟶ 92:
сти Сюлеймана”. На височината имало тюрбе (гробница), гдето бил погребан народният закрилник. Това място се нарича още Църквището.
 
Убиецът на Сюлейман бил настигнат от българското население в местността близо до Конаците към връх Шапка и бил убит. До 1913 г. преди разоряването на селото всеки, който минавал през това място, хвърлял камък и казвал: „на'темате” (анатема). Постепенно там се издигнала грамада от камъни, израз на народното проклятие. [5]
 
След като било преустановено помохамеданчването, населението от околните махали се успокоило, прибрало се в местността Сачака и така се образувало голямото с. Сачанли. С дадените му права били гарантирани животът, имотът и честта на хората.
 
Когато турците завладели българските земи на Балканския полуостров през втората половина на XIV в., те заварили тук кораво българско население. Селото може би е променяло мястото си (Селището, Калината, Райково селище и пр.), или пък от тези различни поселения се е образувало новото с. Сачанли, но това не е така важно. Важното е, че жителите му са били заселени вероятно още с идването на славяните на Балканския полуостров. В подкрепа на това твърдение е. и фактът, че по време на византийското робство в пространството от Адриатика до Цариград е имало много селища и местности, които носят български имена. В полза на твърдението говори и обстоятелството, че когато воювал в тези земи, Калоян се опирал на местното славянско население. [6] Летописецът на IV кръстоносен поход, Бонифаций Монфератски, загинал в южните Родопи, е убит от „местните българи” (les bougres de la terre), които били участвували и във въстанието против Византия. Убийството станало, както се изразява Жофроа дьо Вилардуен, „в Месинополската планина”, или както сега бихме казали — в Гюмюрджинската планина, понеже Месинопол бил град на 5-6 км западно от Гюмюрджина. [7] В такъв смисъл пише и французинът Бертран-
 
Line 161 ⟶ 142:
лям конак, Плешкув чукур, Рушкова къшля, Лонговата курия, Мишкув кедмк и пр. Други пък са от чисто турски думи, като Азмацитс (мочурлива местност, северно от селото), Кърли яр — близо до Голям конак, Ак яр — по пътя за полето, под Сачанлийския сводест мост, Таш тепе, Айрян тюбе (отстрани на моста към Исоката църква), Летището, Гяур дере, в югоизточна посока от селото. Безспорно турското владичество също е оказало влияние върху топонимията на селото.
 
Открита е само една местност с гръцка дума в наименованието й — Калимеров харман (собственост на Калимерата и оттам вероятно названието). Като цяло обаче топонимията на местности, реки и пр. е предимно с български произход.
 
Като цяло обаче топонимията на местности, реки и пр. е предимно с български произход.
 
== Религии ==
Line 173 ⟶ 152:
== Редовни събития ==
<!-- == Личности == -->
 
<!-- == Литература == -->
▲* Славков, Д-р Илия, Боряна Димитрова, „с.Сачанли. Историческо и етнографско проучване.“
 
== Външни препратки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ефрем“.