Разлика между версии на „Битка при Смоленск (1941)“

увод; последици
(увод; последици)
| описание = Източният фронт по време на Битката при Смоленск
| период = [[10 юли]] - [[10 септември]] [[1941]]
| място = [[Смоленск|Смоленска област]], (западна [[Русия]]), части от източна [[Беларус]] и северна [[Украйна]]
| причина =
| повод =
| командир2 = [[Image:Flag of the Soviet Union 1923.svg|25px]] [[Семьон Тимошенко]]<br>[[Image:Flag of the Soviet Union 1923.svg|25px]] [[Георгий Жуков]]<br>[[Image:Flag of the Soviet Union 1923.svg|25px]] [[Андрей Ерьоменко]]<br>[[Image:Flag of the Soviet Union 1923.svg|25px]] [[Фьодор Кузнецов]]
| сила1 = '''В началото на битката:'''{{Br}}430&nbsp;000<ref name="vyvody126"/>
| сила2 = '''В началото на битката:''' <small>(без подкрепленията в по-късните етапи)</small>:{{Br}}275&nbsp;000<ref name="vyvody126"/>
| жертви1 = неизвестни
| жертви2 = 760&nbsp;000 души<ref name="krivoSmSr">[http://www.soldat.ru/doc/casualties/book/chapter5_10_1.html#5_10_7 ''Смоленское сражение''], в: Кривошеев, Г. ''Россия и СССР в войнах XX века. Потери вооруженных сил. Статистическое исследование'' („Олма-Пресс“, Москва 2001, електронно издание на Солдат.ru, достъп от 20.1.2009)</ref>
|}}
 
'''Битката при Смоленск''' е мащабен сблъсък между [[Трети райх|немски]] и [[СССР|съветски]] войски през лятото на 1941 г., част от [[операция Барбароса|операция „Барбароса“]].
 
В хода на битката между 10 и 20 юли германските танкови групи, предвождани от [[Херман Хот]] и [[Хайнц Гудериан]], разбиват съветската отбрана по горното течение на [[Днепър]] и обкръжават значителен брой [[РККА|червеноармейци]]. След кръвопролитни боеве, в които Вермахтът[[Вермахт]]ът търпи значителни загуби, голяма част от обкръжените съветски групировки е унищожена (21 юли – 7 август). Наред със [[Смоленск]] в германски ръце падат [[Витебск]], [[Орша]], [[Могильов]], [[Великие Луки]] и много други селища в източна [[Беларус]] и западна [[Русия]]. Въпреки това германскитенемските войски не успяват да си пробият път към [[Москва]] – една от основните цели вна планагерманското „Барбароса“командване. Съветските усилия за отвоюване на Смоленск (8 август – 10 септември) също не се увенчават с успех, но отбраната по московското направление укрепва до следващия германски щурм през октомври 1941 г. ([[Операция Тайфун|Операция „Тайфун“]]).
 
В историческата литература е изказано становище, че Смоленската битка има решаващ принос за провала на плана „Барбароса“ и германската стратегия за [[Блицкриг|„светкавична война“]], тъй като германските войски извоюват успехите си с цената на невъзвратими загуби на човешки ресурси и време.<ref>Николов, Р. ''1941 – Годината на планетарния сблъсък'', стр. 62, във: [http://www.vi-books.com/vis/vis5/vis5.1/vis5.1.pdf Военноисторически сборник, 2005 (№1)] (взето от „Военно издателство“, 21.1.2009)</ref>
Отбраната по московското направление укрепва до следващия германски щурм ([[Операция Тайфун|Операция „Тайфун“]]) през октомври 1941 г.
 
== Подготовка ==
В последните дни на юни 1941 г. 670-хилядната групировка на [[Западен фронт (СССР)|Западния фронт]] е разгромена от германската [[група армии „Център“]] в [[Беларуска операция (1941)|сражението междупри Бялисток и Минск]]. След завземането на [[Минск]] (28 юни) пътят на настъпващите германски войски към [[Москва]] преминава през т. нар. „Смоленски врати“ – района около град [[Смоленск]], където реките [[Днепър]] и [[Западна Двина]] текат паралелно една на друга и създават своеобразен коридор в източна посока. Планът на командващия групата армии, [[фелдмаршал]] [[Федор фон Бок]], е да завладее този коридор, като разсече с бронираните си части (2-ра танкова група, начело с Гудериан, и 3-та, начело с Хот) противниковата отбрана и обкръжи съветските войски около Смоленск. Унищожаването на обкръжения противник се пада на пехотните сили на групата армии (2-ра и 9-та армия). В помощ на Бок действа и 16-та армия от [[група армии „Север“]].<ref name="stat3-6">Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 3-6</ref>
 
[[Ставка на Върховното главно командване|Ставката на съветското Върховно главно командване]] предприема енергични мерки да възстанови Западния фронт (от 2 юли начело с [[маршал]] [[Семьон Тимошенко]]), като привлича в състава му четири армии от стратегическия резерв (19-та, 20-та, 21-ва и 22-ра), още една от [[Украйна]] (16-та), и реорганизира други две (4-та и 13-та), разбити по-рано в Беларус.<ref name="stat3-6"/> На 200 километра източно от Днепър започва изграждане на втора защитна линия от още шест резервни армии (24-та, 28-ма, 29-та, 30-та, 31-ва и 32-ра).<ref name="vyvody126">''1941 год — уроки и выводы'', [http://militera.lib.ru/h/1941/03.html стр. 126-127] („Воениздат“, Москва 1992, цит. по: [http://militera.lib.ru Проект „Военная литература“], 18.1.2009)</ref>
 
== Втора фаза (21 юли – 7 август) ==
ВследствиеНапредвайки отвсе по-дълбоко в съветска територия, германските войски са принудени да воюват на все по-широк фронт. Отделни армии и корпуси губят пряка връзка помежду си. В пространствата между и зад тях остават боеспособни съветски части, които контраатакуват по фланговете и тила на германските войски.<ref>Wray, T. ''Standing Fast: German Defensive Doctrine on the Russian Front during the Second World War'', Fort Leavenworth, Kansas 1983, стр. 43-44 ([http://cgsc.leavenworth.army.mil/carl/contentdm/home.htm Combined Arms Research Library], 10.1.2009)</ref> С директива на [[Хитлер]] от 19 юли, в последната десетдневка на месеца настъпватса наложени сериозни промени в разположението на група армии „Център“. Започва прехвърляне на танковите войски на север и на юг за осигуряване на оперативната връзка със съседните групи армии. С продължаването на офанзивата към Москва са натоварени пехотните сили на групата „Център“ (4-та и 9-та армия).<ref>Мягков, М. ''Вермахт у ворот Москвы, 1941-1942'', [http://militera.lib.ru/hresearch/1941myagkov/0301.html стр. 34-35] (РАН, Москва 1999, цит. по: [http://militera.lib.ru/ Проект „Военная литература“], 19.1.2009)</ref>
 
В същото време Ставката хвърля в Смоленското сражение двадесет свежи дивизии. Разделени на пет оперативни групи, те атакуват на широк фронт без необходимата концентрация на силите. Затова успехите им са единични. На 21 юли са отвоювани (временно) Великие Луки. На 27 юли оперативната група на генерал [[Константин Рокосовски]] изтласква немците от Ярцево и се приближава до обкръжените 16-та и 20-та армия.<ref name="stat15-17">Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 15-17</ref> На същия ден обаче в немски ръце пада Могильов с 12&nbsp;000 съветски военнопленници.<ref name="stat6-10"/> Съветските опити за обкръжаване и разгром на немските войски около Смоленск претърпяват неуспех. На 3 август оперативната група на генерал [[Владимир Качалов]] (28-ма армия), която настъпва от югоизток, е обкръжена край Рославъл и скоро след това е разгромена. В резултат на боеве за мостовете на Днепър край Соловьово, между 4 и 6 август останките от 16-та и 20-та армия се измъкват от обкръжението.<ref name="stat11"/> Много войници от тези две армии попадат в плен. По немски данни, в боевете западно от Смоленск и в околностите на града Вермахтът успява да плени 310&nbsp;000 души. При Рославъл са пленени други 38&nbsp;000 червеноармейци.<ref name="tipp">Типпельскирх, К. ''История Второй мировой войны'', [http://militera.lib.ru/h/tippelskirch/05.html стр. 254-255] („Полигон“, Санкт Петербург 1999, цит. по: [http://militera.lib.ru/ Проект „Военная литература“], 19.1.2009)</ref>
 
Независимо от тези успехинеуспехи, германскитесъветската отбрана източно от Смоленск не е сломена. Пренасочването на голяма част от танковите войски, поизтощаването московскотона направлениепехотните преминаватчасти и проблемите в отбранаснабдяването съгласноналагат новавременно директиваспиране на Хитлернемското (отнастъпление 30към юли)Москва.<ref>Wray, ВъпрекиT. тежките''Standing загубиFast'', съветскатастр. отбрана48-49</ref> източноДопълнителен отфактор Смоленскза неотлагане ена сломена.офанзивата към съветската столица е Съсредоточаванетосъсредоточаването на значителни съветски сили по средното течение на Днепър (около [[Киев]]). застрашаваЗатова отна юг30 войскитеюли Хитлер издава нова директива, настъпващис къмкоята Москвагерманските войски по московското направление преминават в отбрана. <ref>Мягков, М. ''Вермахт у ворот Москвы, 1941-1942'', [http://militera.lib.ru/hresearch/1941myagkov/0301.html стр. 32, 35, 42]</ref>
 
== Трета фаза (8 август – 10 септември) ==
{{основна|Битка при Елня}}
На 8 август танковата група на Гудериан настъпва на юг с цел да обкръжи съветските войски около Киев и западно от Днепър. За две седмици боеве Гудериан изминава 140 км от Рославъл до [[Стародуб]]. Настъплението подкрепя 2-ра армия на генерал [[Максимилиан фон Вайхс]], която завзема Гомел. Напредналата в посока Бобруйск 21-ва съветска армия е откъсната от останалите съветски войски.<ref>Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 21-22</ref><ref name="urvyv128">''1941 год — уроки и выводы'', [http://militera.lib.ru/h/1941/03.html стр. 128-129]</ref> Пленени са 78&nbsp;000 червеноармейци.<ref name="tipp"/> В началото на септември Гудериан преодолява контраатаките на съветските 3-та и 13-та армия откъм [[Брянск]] и масираните въздушнибомбардировки атакиот въздуха (с участието на 460 съветски самолета) и, форсира (10 септември) река [[Десна]] и излиза в дълбокия тил на съветската групировка около Киев<ref name="urvyv128"/>.<ref>Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 25-26</ref>
 
Промяната в направлението на германските удари позволява на съветското командване да привлече допълнителни резерви и да подсили отбраната на Москва.[22-25] На 8 август съветските войски (19-та и 30-та армия) преминаватподновяват внастъплението настъплениеси при Духовщина, североизточно, а после и при [[Елня]], югоизточно от Смоленск, но безнапредват успех.само Дос краяняколко на месеца немските войски водят отбранителни боеве около реките Западна Двина и [[Воп]]километра. Опитите на Червената армия за отвоюване на Смоленск продължават и в началото на септември.<ref>Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 22-25</ref> Единственият голям успех в тези усилия е в [[битка при Елня|ликвидирането на Елнинския плацдарм]] (между 30 август и 8 септември) от 24-та армия на [[генерал-майор]] [[Константин Ракутин]].<ref>Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 26-27</ref> В отбранителни боеве около реките Западна Двина и [[Воп]] и при Елня войските от немските 4-та и 9-та армия търпят тежки загуби. Някои дивизии губят между 20 и 30 % от бойците си, а 161-ва пехотна дивизия е изтеглена от полесражението, след като три четвърти от нея са унищожени.<ref>Wray, T. ''Standing Fast'', стр. 54, 58-59</ref>
 
== Последици ==
По данни от руските архиви в Смоленското сражение [[Червената армия]] губи 760&nbsp;000 души, в т. ч. близо половин милион (486&nbsp;000) безвъзвратно (т. е. убити, починали от раните си или безследно изчезнали).<ref name="krivoSmSr"/> Пленената или унищожена от германците бойна техника наброява 3&nbsp;205 танка и 3&nbsp;120 оръдия<ref>{{cite book | last = Mitcham | first = Samuel W. | year = 2007 | title = The Panzer Legions: A Guide to the German Army Tank Divisions of World War Two and Their Commanders | publisher = Stackpole Books | location = | pages = 36 | isbn = 081173353X}}</ref>. Двумесечните боеве за „Смоленските врати“ допринасят за съществена част от загубите на Вермахта на [[Източен фронт (Втора световна война)|Източния фронт]], които към края на август 1941 г. достигат 585&nbsp;000 души<ref>Мягков, М. ''Вермахт у ворот Москвы, 1941-1942'', [http://militera.lib.ru/research/myagkov/01.html стр. 43]</ref>.
 
До началото на октомври германските войски срещу Москва са в отбрана. В навечерието на операция „Тайфун“ група армии „Център“ все още не е попълнила загубите си (не достигат 80&nbsp;000 бойци по щат<ref>Wray, T. ''Standing Fast'', стр. 59</ref>), а съветското командване е струпало 1&nbsp;250&nbsp;000 бойци.<ref>[http://www.soldat.ru/doc/casualties/book/chapter5_10_1.html#5_10_9 ''Московская стратегическая оборонительная операция''], в: Кривошеев, Г. ''Россия и СССР в войнах XX века. Потери вооруженных сил. Статистическое исследование'' („Олма-Пресс“, Москва 2001, електронно издание на Солдат.ru, достъп от 20.1.2009)</ref>
В края на битката - Западния, Централния, Резервния и [[Брянски фронт]] и [[опълчение]]то наброяват 760&nbsp;000 души. Общо загубите наброяват 486&nbsp;000 убити, [[безследно изчезнали]] и попаднали в [[плен]]. От тях пленените са 310&nbsp;000 войника, а загубите в пленена или унищожена от германците техника наброяват 3&nbsp;205 танка и 3&nbsp;120 оръдия<ref>{{cite book | last = Mitcham | first = Samuel W. | year = 2007 | title = The Panzer Legions: A Guide to the German Army Tank Divisions of World War Two and Their Commanders | publisher = Stackpole Books | location = | pages = приложение след стр. 34 | isbn = 081173353X}}</ref>. Ранени са 273&nbsp;800 войника. В германските редици само в танковите и [[моточасти]] загубили половината от личния си състав. Общо броят на загиналите надхвърля 500&nbsp;000 души.
 
Повече от две години град Смоленск е под германска окупация. Подобно на много други съветски селища и той е почти изцяло разрушен в резултат на бойните действия. При освобождаването на града през септември 1943 г. 93 % процента от жилищните сгради са в развалини.<ref>Козлов, М. (гл. ред.) ''Великая отечественная война 1941-1945. Энциклопедия'' (Издателство „Советская Энциклопедия“, Москва 1985), стр. 657</ref> На [[6 май]] [[1985]] г. с указ на президиума на Върховния съвет на СССР Смоленск получава почетното звание „[[Град герой]]“.<ref>[http://admcity.smolensk.ru/info/istor_spr/istor_spr.html ''История города''] (взето от [http://admcity.smolensk.ru/ официалния сървър на администрацията на Смоленск], 21.1.2009)</ref>
Въпреки добре замислената клопка на немците, члизо 200 000 червеноармейци успяват да се измъкнат от нея. [[Хитлер]] и немското главно командване започват да разбират, че въпреки тежките икономически, материални и физически загуби, Съветският съюз няма да се предаде, и че Група армии „Център“ вече е уязвима за съветските контраофанзиви. Затова Хитлер решава, че танковете от Група армии „Център“ трябва да бъдат изпратени в [[Група армии „Север“]] и [[Група армии „Юг“|„Юг“]], както и да победи Русия, като и&nbsp; нанася сериозни икономически щети. Това означава бързо превземане на Ленинград на север и вземането на зърното и петролните находища на Русия в южната част. Почти целият град е унищожен след приключването на битката. На [[6 май]] [[1985]] г. градът получава почетното звание „[[Град герой]]“.
 
== Източници ==