Стефан Урош I: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: {{Монарх | име = Стефан Урош I | описание = сръбски крал | изображение за личността = [[Image:UrosI.jpg|center|... |
мРедакция без резюме |
||
Ред 26:
Стефан Урош I е най-малкият син на първия рашки крал [[Стефан Първовенчани]] и [[Анна Дандоло]], дъщеря на венецианския дож [[Енрико Дандоло]]. Получава сръбската корона през [[1243]] г., след като брат му [[Стефан Владислав]], протеже на [[българи]]те, е детрониран от престола. Новият крал обаче запазва добри отношенията си с брат си, чието име се споменава в няколко грамоти на Стефан Урош I.
Възцаряването на Стефан Урош I съвпада с началото на упадъка на могъщите балкански съседи на Сърбия - [[Втора българска държава|България]] и [[Епирско деспотство|Епирското деспотство]], което помага на сръбското кралство да се издигне до влиятелна политическа сила на [[Балкани]]те. Стефан Урош I допринася за това издигане на страната си, полагайки непрекъснати грижи за ускоряване на стопанското развитие на Рашка. По негова покана от [[Унгария]] пристигат саксонски миньори, които да развиват рудодобива от сребърните мини в [[
Стефан Урош I засилва и търговските връзки на страната си с далматинските градове [[Дубровник]] и [[Котор]].
Управлението на Стефан Урош I е белязано и от няколко войни, които кралят води срещу своите съседи. През 1252-1253 г. Стефан Урош I воюва срещу Дубровник, а опитите му да установи властта си над [[Захумлие]] довеждат до завладяването на тази област от [[Кралство Унгария|Унгария]], на която местният жупан е [[васал]]. Към това се прибавя и антисръбския съюз, който [[Дубровник]] сключва с Българското царство, и нахлуването на българите в сръбските владения през [[1254]] г. Притиснат по този начин от няколко страни Урош е принуден да сключи примирие
Към края на управлението си Стефан Урош I успява да ликвидира автономията на
▲Към края на управлението си Стефан Урош I успява да ликвидира автономията на Захумле, чиито жупани престават да се избират от местната аристокрация. Опитвайки се да засили централизацията на властта в държавата Стефан Урош I отказва да даде самостоятелно апанажно владение на сина си Стефан Драгутин, известен с [[угри|угрофилските]] си настроения, което отчуждава баща и син един от друг. Конфликтът между тях ескалира и Урош I вероятно решава да лиши най-големия си син от престолонаследието, обявявайки по-малкия си син [[Стефан Милутин]] за свой наследник. В резултат през 1276 г. Стефан Драгутин въстава срещу баща си и с помощта на унгарските си роднини успява да го детронира. Стефан Урош I е принуден да се оттегли в манастира в [[Сопочани]], където умира през 1277 г.
==Наследници==
Стефан Урош I е женен за [[Елена д'Анжу|Елена Анжуйска]], от която има трима сина:
Line 38 ⟶ 39:
*[[Стефан Милутин]]
*Стефан
{{пост начало}}
{{пост|[[Сръбски монарси|крал на Рашка]]|[[1243]]|[[1276]]|[[Стефан Владислав]]|[[Стефан Драгутин]]}}
Line 43 ⟶ 45:
[[Категория:Крале на Рашка]]
{{превод от|en|Stefan Uroš I of Serbia|261904289}}
|