Стефан Урош I: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: {{Монарх | име = Стефан Урош I | описание = сръбски крал | изображение за личността = [[Image:UrosI.jpg|center|...
 
мРедакция без резюме
Ред 26:
Стефан Урош I е най-малкият син на първия рашки крал [[Стефан Първовенчани]] и [[Анна Дандоло]], дъщеря на венецианския дож [[Енрико Дандоло]]. Получава сръбската корона през [[1243]] г., след като брат му [[Стефан Владислав]], протеже на [[българи]]те, е детрониран от престола. Новият крал обаче запазва добри отношенията си с брат си, чието име се споменава в няколко грамоти на Стефан Урош I.
 
Възцаряването на Стефан Урош I съвпада с началото на упадъка на могъщите балкански съседи на Сърбия - [[Втора българска държава|България]] и [[Епирско деспотство|Епирското деспотство]], което помага на сръбското кралство да се издигне до влиятелна политическа сила на [[Балкани]]те. Стефан Урош I допринася за това издигане на страната си, полагайки непрекъснати грижи за ускоряване на стопанското развитие на Рашка. По негова покана от [[Унгария]] пристигат саксонски миньори, които да развиват рудодобива от сребърните мини в [[БрсковоБръсково]] и [[Рудник]]. На преселниците е дадено правото на собствено самоуправление и свободно изповядване на Католицизмакатолицизъм|католицизма.
 
Стефан Урош I засилва и търговските връзки на страната си с далматинските градове [[Дубровник]] и [[Котор]]. УвеличаващиятеУвеличаващите се сребърни добиви и нарастването на търговския оборот са причина за отсичането на по-големи емисии сребърни монети.
 
Управлението на Стефан Урош I е белязано и от няколко войни, които кралят води срещу своите съседи. През 1252-1253 г. Стефан Урош I воюва срещу Дубровник, а опитите му да установи властта си над [[Захумлие]] довеждат до завладяването на тази област от [[Кралство Унгария|Унгария]], на която местният жупан е [[васал]]. Към това се прибавя и антисръбския съюз, който [[Дубровник]] сключва с Българското царство, и нахлуването на българите в сръбските владения през [[1254]] г. Притиснат по този начин от няколко страни Урош е принуден да сключи примирие съсс всеки от съперниците и по този начин успява да неутрализира кризата. Войната с Дубровник избухва отново десетина години по-късно. През [[1268]] г. Урош I подписва мирен договор с [[Дубровник]], с който договор се определя разммерът на ежегодния данък, който градът трябвало да плаща на сръбския крал. През същата година Стефан Урош I нахлува в унгарските владения на юг от р.река [[Дунав]] в днешната област [[Мачва]]. Тази инициатива на сръбския крал му струва скъпо - той е пленен от унгарците[[унгарци]]те и е принуден да откупи освобождаването си. В резултат на това между двете страни е сключен мирен договор, скрепен с брак между сина на Урош I [[Стефан Драгутин]] и Каталина - дъщерята на унгарския крал [[Стефан V]].
 
Към края на управлението си Стефан Урош I успява да ликвидира автономията на ЗахумлеЗахумлие, чиито жупани[[жупан]]и престават да се избират от местната аристокрация. Опитвайки се да засили централизацията на властта в държавата Стефан Урош I отказва да даде самостоятелно апанажно[[апанаж]]но владение на сина си Стефан Драгутин, известен с [[угри|угрофилските]] си настроения, което отчуждава баща и син един от друг. Конфликтът между тях ескалира и Урош I вероятно решава да лиши най-големия си син от престолонаследието, обявявайки по-малкия си син [[Стефан Милутин]] за свой наследник. В резултат през [[1276]] г. Стефан Драгутин въстава срещу баща си и с помощта на унгарските си роднини успява да го детронира. Стефан Урош I е принуден да се оттегли в манастира в [[Сопочани]], където умира през [[1277]] г.
 
Към края на управлението си Стефан Урош I успява да ликвидира автономията на Захумле, чиито жупани престават да се избират от местната аристокрация. Опитвайки се да засили централизацията на властта в държавата Стефан Урош I отказва да даде самостоятелно апанажно владение на сина си Стефан Драгутин, известен с [[угри|угрофилските]] си настроения, което отчуждава баща и син един от друг. Конфликтът между тях ескалира и Урош I вероятно решава да лиши най-големия си син от престолонаследието, обявявайки по-малкия си син [[Стефан Милутин]] за свой наследник. В резултат през 1276 г. Стефан Драгутин въстава срещу баща си и с помощта на унгарските си роднини успява да го детронира. Стефан Урош I е принуден да се оттегли в манастира в [[Сопочани]], където умира през 1277 г.
==Наследници==
Стефан Урош I е женен за [[Елена д'Анжу|Елена Анжуйска]], от която има трима сина:
Line 38 ⟶ 39:
*[[Стефан Милутин]]
*Стефан
 
{{пост начало}}
{{пост|[[Сръбски монарси|крал на Рашка]]|[[1243]]|[[1276]]|[[Стефан Владислав]]|[[Стефан Драгутин]]}}
Line 43 ⟶ 45:
 
[[Категория:Крале на Рашка]]
 
{{превод от|en|Stefan Uroš I of Serbia|261904289}}