Битка при Смоленск (1941): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
увод; последици |
→Подготовка: съветските фронтове |
||
Ред 29:
В последните дни на юни 1941 г. 670-хилядната групировка на [[Западен фронт (СССР)|Западния фронт]] е разгромена от германската [[група армии „Център“]] в [[Беларуска операция (1941)|сражението при Бялисток и Минск]]. След завземането на [[Минск]] (28 юни) пътят на настъпващите германски войски към [[Москва]] преминава през т. нар. „Смоленски врати“ – района около град [[Смоленск]], където реките [[Днепър]] и [[Западна Двина]] текат паралелно една на друга и създават своеобразен коридор в източна посока. Планът на командващия групата армии, [[фелдмаршал]] [[Федор фон Бок]], е да завладее този коридор, като разсече с бронираните си части (2-ра танкова група, начело с Гудериан, и 3-та, начело с Хот) противниковата отбрана и обкръжи съветските войски около Смоленск. Унищожаването на обкръжения противник се пада на пехотните сили на групата армии (2-ра и 9-та армия). В помощ на Бок действа и 16-та армия от [[група армии „Север“]].<ref name="stat3-6">Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 3-6</ref>
[[Ставка на Върховното главно командване|Ставката на съветското Върховно главно командване]] предприема енергични мерки да възстанови Западния фронт
Със стремителното си настъпление след падането на Минск германските танкови групи не дават възможност на съветските подкрепления да се подготвят за отбрана линията [[Могильов]] – [[Орша]] – [[Витебск]] – [[Полоцк]] и бързо завземат ключови предмостия на Днепър. Съсредоточаването на съветските войски е допълнително затруднено от германските военновъздушни сили, които имат пълно господство във въздуха. Поради тези причини в началото на битката за Смоленск войските на Федор фон Бок имат значително превъзходство над своя противник (430 000 войници, над 1 000 танка, 6 600 оръдия, 1 500 самолета срещу 275 000 бойци, 145 танка, 3 800 оръдия, 383 самолета<ref name="vyvody126"/>). Съветските сили са недостатъчни за създаване на плътна отбранителна линия; отделни дивизии трябва да отбраняват участъци, широки десетки километри.<ref name="stat3-6"/>
=== Реорганизации на съветските войски в хода на битката ===
Първите удари на немците поема Западният фронт с командващ [[маршал]] [[Семьон Тимошенко]]. На 24 юли от него са отделени 13-та и 21-ва армия, които образуват Централния фронт начело с генерал-полковник [[Фьодор Кузнецов]].<ref name="urvyv128"/> Тези войски застрашават южния фланг на група армии Център, но са разгромени в боевете край [[Гомел]] през август.
Малко след падането на Смоленск в германски ръце, на 30 юли Ставката обединява пет армии (24-та, 31-ва, 32-ра, 33-та и 34-та) в Резервен фронт начело с [[армейски генерал]] [[Георгий Жуков]], който прегражда пътищата източно от града и води контранастъпателните действия при [[Елня]].<ref>Козлов, М. (гл. ред.) ''Великая отечественная война 1941-1945. Энциклопедия'' (Издателство „Советская Энциклопедия“, Москва 1985), стр. 607</ref>
На 16 август е образуван Брянският фронт, в който първоначално влизат 13-та и 50-та армия под общото командване на [[генерал-лейтенант]] [[Андрей Ерьоменко]].<ref name="urvyv128"/> Неговите задачи са да прикрие пътя към Москва през Брянск след пробива на Гудериан по течението на река [[Десна]] и да принуди германците да спрат настъплението си към Киев.
== Начало на битката (10 - 20 юли) ==
| |||