Разлика между версии на „Ново Паничарево“

м
редакция без резюме
м
 
== История ==
 
''' ИСТОРИЯ НА СЕЛО НОВО ПАНИЧАРЕВО'''
''/''Събрана и записана от Сотир Райков Стоилов, от с. Ново Паничарево, мой дядо, а също така голям патриот и родолюбец.''
 
Село Ново Паничарево слага началото на заселването си непосредствено след освобождаването на България от османско иго — [[1879]] година, е регистрирано в списъците на селищата на княжеството през [[1882]] г.
 
Неговото основно ядро от заселници идва от живущите до тогава хора в с. Паничарево (днешната местност Старо село) 6 км на юг от от селото, а същото е било заселено от живущите преди това в с. Чинакчи (днешна местност Юртя), на 5 км източно от Старо село, на югоизток — 6км6 км от с. Ново Паничарево. От това произтича, че основателите на с. Ново Паничарево са потомците на дедите и прадедите от с.Чинакчи.
 
От исторически източници и от предания от поколение на поколение е известно,че заселниците на с. Чинакчи и околните села са дошли от с. Рупките — Родопите[[Родопи]]те, през 16—17 век по време на масовото подтисничество на българския народ от турските поробители. Българите в борбата си да запазят своята националност и религия, да се спасят от помехамеданчване, голяма част от тях намират спасение в дебрите на Странджа планина.Основното ядро от преселници в този край са дошли от с.Рупките и от там остава името на населяващите в този край хора като етническа група [[Рупци|"Рупки"]].
 
Село Чинакчи е било малко, наброявало е 30—40 къщи, които били едноетажни, дървени, измазани с глина, покрити с ръжанка, с малки прозорчета. Някои от тях били направени от дъски, а гредите и другия дървен материал бил направен на длабове — били сглобяеми. Предвид голямата и хубава вековна дъбова гора наоколо, хората са сякли, дялали греди и бичили дъски на самото място. Само църквата е била изградена с високи каменни стени, покрита с керемиди, а вътре измазана с вар.
 
Основният поминък на хората бил скотовъдството и земеделието. Отглеждали са овце, свине, говеда, биволи[[бивол]]и и др. животни. Сеели са изключително [[ръж]], [[ечемик]], [[фий]], [[пшеница]] и царевица. Почвата била слабопродуктивна, добивът нисък и хората едва осигурявали изхранването си. Занимавали се и с дърварство, отсечените дърва возели по скелите на Черноморското крайбрежие Атлиман, където ги продавали на търговци. Занимавали се и с въглищарство. Превозването извършвали с биволски и волски дървени коли при много трудни условия. По поречието на река Дуденска още се намират очертания на вади и язове от воденици където са мелели брашно.Имало също построена бичкижийница за бичене на дъски, а също така и тепавица за тупане на шаяци, аби, кебета и др. домашно тъкани изделия с които се обличали и обзавеждали.Това обстоятелство подсказва, че хората били напредничави и ползвали водата като енергиен източник макар и само през зимата, тъй като през лятото реката пресъхвала, та дори нямало вода за водопой на добитъка.<ref>'' ИСТОРИЯ НА СЕЛО НОВО ПАНИЧАРЕВО''
''/''Събрана и записана от Сотир Райков Стоилов, от с. Ново Паничарево, мой дядо, а също така голям патриот и родолюбец.''</ref>
на шаяци, аби, кебета и др. домашно тъкани изделия с които се обличали и обзавеждали.Това обстоятелство подсказва, че хората били напредничави и ползвали водата като енергиен източник макар и само през зимата, тъй като през лятото реката пресъхвала, та дори нямало вода за водопой на добитъка.
 
== Културни и природни забележителности ==
 
== Външни препратки ==
 
== Източници ==
<references />
 
{{Мъниче селища в България}}