Македония (1866 – 1872): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
снимка
Редакция без резюме
Ред 14:
| Издател = [[Петко Славейков]]
| Редактор =
| Главен редактор = [[Петко Славейков]]{{Br}}
| Помощник-редактор =
| Персонал =
| Език = [[български език|български]]
| Политически = либерален
| Тираж =
| Свързани вестници = „[[Цариградски вестник]]“
| Сграда на управление =
| Уебсайт =
Ред 34:
Вестникът взима активно участие в [[Борба за българска църковна независимост|борбата за самостоятелна църква]] и за утвърждаване на българското образование. Стои на радикални позиции за пълно скъсване с [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] и създаване на самостоятелна, демократично устроена, българска църква. Най-важните статии по църковния въпрос се печатат и на гръцки. Позициите му по просветния въпрос също са крайни - вестникът отхвърля категорично проекта на [[Мидхад паша]] за сливане на българските и турските училища и се стреми към утвърждаване на българската култура в [[Македония (област)|Македония]] и [[Тракия]] срещу ширещата се [[гъркомани]]я.
 
В редица статии „Македония“ защитава появяващото се женско образование, женските дружества и равенството на жените. Разглеждат се и икономически въпроси като вестникът се застъпва за модернизация на селското стопанство и развитие на земеделското образование. Вестникът отразява и политиката на европейските държави.
 
ПолитическатаВътрешнополитическата линия на вестника е максимално радикална в условията на османската столица. В редица дописки се описва лошото положение на българите, подложени на произвола на османската администрация. Изказва се против туркофилите и дори препечатва някои статии от вестник [[Свобода (вестник)|„Свобода“]] на [[Любен Каравелов]]. Вестникът е спиран 5 пъти от властите. През юли 1872 година заради статията „Двете касти и власти“ на Светослав Миларов, по заповед на Мидхад паша вестникът е спрян, а Славейков затворен за един месец.
 
==Източници==