Долни Луковит: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м RomanNr: 7 repl; Grammar: 1 repl; |
|||
Ред 45:
Идва период когато селото спира и вероятно в края на 17 век и първите десетилетия на 18 век бива изселено по неизвестни причини. По средата на 18 век има ново заселване в Луковит от жители от предбалканските селца, а именно: Фамилията Янкуловци са от село Дрешан, Диловци, Ходжовци, Дупченовци и Боздуците - от Г. Луковит, Ивановци, Стояновци и Йотовци - от Камено поле, Потовци от Чумаковци и др. Новите заселници намират тук открити зидани кладенци, каквито са известни още кладенци - Патовския, Чуфлигарския, Манчовския, Йончовския и др.
В селото не е имало турско население. Административно се е числело към Кнежа и Ряховска кааза /Оряховска околия/. Землището е било богато с пасбища и гори, поради което населението се е занимавало със скотовъдство-овце, говеда, коне и по-малко земеделие. Река Искър е благоприятствала за водопой. Хората са живели в малки уземни жилища /землянки/, които са запазени до Балканската и Първата световна
== История за създаване на читалище "Христо Ботев" и библиотеката в с. Долни Луковит ==
| |||