Разлика между версии на „Битка при Смоленск (1941)“

→‎Начало на битката (10 - 20 юли): препратка към карта
(→‎Подготовка: съветските фронтове)
(→‎Начало на битката (10 - 20 юли): препратка към карта)
== Начало на битката (10 - 20 юли) ==
На 10 юли танковата група на Гудериан (наброяваща 450 танка) напада съветската 13-та армия при [[Могильов]]. Възползвайки се от пълното си превъзходство в танкове и авиация, до вечерта на 11 юли немците завземат [[плацдарм]]и на левия бряг на [[Днепър]] северно и южно от града. В същото време генерал Хот напада с 500 танка съветската отбрана около Витебск. Градът е завзет, тъй като натоварената с отбраната му 19-та армия не успява да се съсредоточи навреме. В резултат на този успех групата на Хот се вклинява между 20-та и 22-ра армия, разположени съответно северно и южно от Витебск. Двете немски танкови групи захождат към Смоленск от югозапад (Гудериан) и северозапад (Хот). След ожесточени боеве 19-та съветска армия престава да съществува като бойна единица. Отделни нейни части отстъпват разпръснато към Смоленск.<ref name="stat6-10">Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 6-10</ref> На 16 юли 29-та моторизирана дивизия на Вермахта завзема Смоленск, а 7-ма танкова дивизия достига [[Ярцево]], пресичайки железопътната линия между Смоленск и [[Вязма]]. Две съветски армии (16-та и 20-та, заедно с остатъците от 19-та) се оказват отрязани от своите. На първо време те не получават помощ отвън, тъй като командващият фронта Тимошенко не разполага с танкове за контраудари.<ref name="stat11">Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 11-12</ref>
 
* [http://rkka.ru/maps/smolensk.jpg '''Карта на Смоленското сражение, 10.7-10.9.1941''']<ref>източник: [http://rkka.ru/ РККА] (достъп от 22.1.2009)</ref>
 
За да подсигурят фланговете на войските, пробили си път до Смоленск, други германски части се заемат да разширят контролираните територии на север и юг. На север, до 20 юли те разбиват Полоцкия укрепен район (на десния бряг на [[Западна Двина]]), завземат [[Невел]] и [[Великие Луки]]. На югоизток, благодарение на успешните действия на [[3-та танкова дивизия (Вермахт)|3-та танкова дивизия]], в района на Могильов са обкръжени части от съветските 13-та и 4-та армия (четири стрелкови дивизии, части от 61-ви стрелкови и 20-ти механизиран корпус).<ref name="stat6-10"/> С това обаче южният фланг на група армии „Център“ не е подсигурен, защото на 13 юли в офанзива преминава 21-ва съветска армия, командвана от генерал [[Фьодор Кузнецов]]. Нейният 63-ти корпус начело с генерал [[Леонид Петровски]] форсира Днепър и завзема Рогачьов и Жлобин, южно от [[Могильов]]. Други съединения на 21-ва армия достигат до река [[Березина]] и наближават [[Бобруйск]]. За да не допусне обхождане на главните си сили, немското командване е принудено да прехвърли в района петнадесет дивизии. Това води до отслабване на натиска към Москва.<ref>Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 13-15</ref>