Битка при Смоленск (1941): Разлика между версии

Първите удари на немците поема Западният фронт с командващ [[маршал]] [[Семьон Тимошенко]]. НаКъм 10 юли фронтът разполага с 556&nbsp;000 войници, около 6&nbsp;000 оръдия и над 900 танка.<ref name="stat38">Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 38</ref> Две седмици по-късно (24 юли) от него са отделени 13-та и 21-ва армия, които образуват Централния фронт начело с [[генерал-полковник]] [[Фьодор Кузнецов]].<ref name="urvyv128"/> Тези войски (наброяващи към 1 август 285&nbsp;000 души, около 2&nbsp;000 оръдия и 128 танка)<ref name="stat38"/> застрашават южния фланг на група армии Център„Център“, но са разгромени в боевете край [[Гомел]] през август.

Малко след падането на Смоленск в германски ръце, на 30 юли Ставката обединява пет армии (24-та, 31-ва, 32-ра, 33-та и 34-та, по-късно и 43-та – общо 466&nbsp;000 войници, 5&nbsp;300 оръдия и миномети, 267 танка<ref name="stat38"/>) в Резервен фронт начело с [[армейски генерал]] [[Георгий Жуков]],. койтоРезервният фронт прегражда пътищата източно от града и води контранастъпателните действия при [[Елня]].<ref>Козлов, М. (гл. ред.) ''Великая отечественная война 1941-1945. Энциклопедия'' (Издателство „Советская Энциклопедия“, Москва 1985), стр. 607</ref>

На 16 август е образуван Брянският фронт (162&nbsp;000 души, близо 1&nbsp;700 оръдия и миномети, 41 танка<ref name="stat38"/>), в който първоначално влизат 13-та и 50-та армия под общото командване на [[генерал-лейтенант]] [[Андрей Ерьоменко]].<ref name="urvyv128"/> Неговите задачи са да прикрие пътя към Москва през [[Брянск]] след пробива на Гудериан по течението на река [[Десна]] и да принуди германците да спрат настъплението си към Киев.