Разлика между версии на „Битка при Смоленск (1941)“

цифри
(→‎Подготовка: уточнения)
(цифри)
| страна1 = [[Image:Flag of Germany 1933.svg|25px]] [[Нацистка Германия]]
| страна2 = [[Image:Flag of the Soviet Union 1923.svg|25px]] [[Съветски съюз]]
| командир1 = [[Image:Flag of Germany 1933.svg|25px]] [[Адолф Хитлер]]{{Br}}[[Федор фон Бок]]{{Br}}[[Хайнц Гудериан]]<br>[[Херман Хот]]{{Br}}[[Гюнтер фон Клуге]]{{Br}}[[Адолф Щраус]]{{Br}}[[Максимилиан фон Вайхс]]
| командир2 = [[Image:Flag of the Soviet Union 1923.svg|25px]] [[Семьон Тимошенко]]<br>[[Image:Flag of the Soviet Union 1923.svg|25px]] [[Георгий Жуков]]<br>[[Image:Flag of the Soviet Union 1923.svg|25px]] [[Андрей Ерьоменко]]<br>[[Image:Flag of the Soviet Union 1923.svg|25px]] [[Фьодор Кузнецов]]
| сила1 = '''В началото на битката:'''{{Br}}4301&nbsp;045&nbsp;000 войници{{Br}}12&nbsp;600 оръдия и миномети{{Br}}1&nbsp;390 танка{{Br}}750 самолета<ref name="vyvody126stat38"/>
| сила2 = '''В началото на битката:'''{{Br}}275556&nbsp;000 войници{{Br}}6&nbsp;000 оръдия{{Br}}над 900 танка<ref name="vyvody126stat38"/>{{Br}}(впоследствие със значителни подкрепления)
| жертви1 = 101&nbsp;000 души (в т. ч. 20&nbsp;000 убити)<ref name="stat47">Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 47</ref>
| жертви1 = неизвестни
| жертви2 = 760&nbsp;000 души<ref name="krivoSmSr">[http://www.soldat.ru/doc/casualties/book/chapter5_10_1.html#5_10_7 ''Смоленское сражение''], в: Кривошеев, Г. ''Россия и СССР в войнах XX века. Потери вооруженных сил. Статистическое исследование'' („Олма-Пресс“, Москва 2001, електронно издание на Солдат.ru, достъп от 20.1.2009)</ref>
|}}
 
=== Реорганизации на съветските войски в хода на битката ===
Първите удари на немците поема Западният фронт с командващ [[маршал]] [[Семьон Тимошенко]]. Към 10 юли фронтът разполага с 556&nbsp;000 войници, около 6&nbsp;000 оръдия и над 900 танка<ref name="stat38">Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 38-39</ref>, но по-малко от половината от тези сили са заели отбранителните позиции. Две седмици по-късно (24 юли) от Западния фронт са отделени 13-та и 21-ва армия, които образуват Централния фронт начело с [[генерал-полковник]] [[Фьодор Кузнецов]].<ref name="urvyv128"/> Тези войски, наброяващи (към 1 август, заедно с 3-та армия) 285&nbsp;000 души, около 2&nbsp;000 оръдия и 128 танка<ref name="stat38"/>, застрашават южния фланг на група армии „Център“, но са разгромени в боевете край [[Гомел]] през август.
 
Малко след падането на Смоленск в германски ръце, на 30 юли Ставката обединява пет армии (24-та, 31-ва, 32-ра, 33-та и 34-та – общо 466&nbsp;000 войници, 5&nbsp;300 оръдия и миномети, 267 танка<ref name="stat38"/>) в Резервен фронт начело с [[армейски генерал]] [[Георгий Жуков]]. Резервният фронт прегражда пътищата източно от града и води контранастъпателните действия при [[Елня]].<ref>Козлов, М. (гл. ред.) ''Великая отечественная война 1941-1945. Энциклопедия'' (Издателство „Советская Энциклопедия“, Москва 1985), стр. 607</ref>