Деветаки: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
възстановяване на информация, подредба, вече няма НАП |
|||
Ред 18:
== История ==
За пръв път селото Деветаки се споменава в турския опис на Никополския санджак(окръг) през 1479г. като тимар(феодално владение в турската империя) с 22 домакинства. В околностите на сегашното село е имало 14 антични селища, най-значимо от които е Деветашката пещера. От сливането на 9 от тези селища е произлязло и името на селото Деветаки. То е разположено на три хълма на площ от 1876 декара-от 300 до 450 метра надморска височина. Климатът е умереноконтинентален, средна годишна температура 11,4°. Землището на селото е 51, 680 декара, от които 12,084 декара гори-предимно дъб и габър. Срещат се диви свине, зайци, сърни, елени, яребици, фазани. В селото има 24 махали, 93 местности(ниви), 63 местности(гори), 14 ливади, 13 лозови масива, 27 пасища, 54 кошари,6 реки- Осъм, Черна ,Бяла, Дупката, Изворска, Тодорска, 8 вира, 9 чешми, 20 герана,23 кладенчета, 13 местности с едноименни дупки, 22 местности с едноименни върпини, 59 вари, 9 върха,13 кайрака, 23 дола и още 35 други местности, всяка от които е известна с колоритно име:"Кьоравата вада","Мехлем капка", "Пълзи гъз" и други. Най-много жители в селото е имало през1936 година-2095. Началото на просветното дело е поставено през 1861 година с откриване на училище в местна къща. Деветаки има старо училище от 1879 година и ново от 1933 година. В момента и двете са закрити поради липса на ученици. Църквата, която и сега съществува е отворила врати за богомолци на 11 май 1868г. Местното население се е изхранвало със земеделие, животновъдство, лозарство. Имало е и дребни занаятчии: коларожелезари, дърводелци, бъчвари, шивачи, кожухари, бакърджии. Селото има собствена емблема, която представлява старобългарски щит, което подсказва за древния произход на селището и символизира историческата приемственост и държавност. Щитът в горната си част е заоблен, като терена, върху който е разположено селото и землището му, осеяно с тракийски надгробни могили. Централната част на емблемата се заема от стилизирана графична рисунка на входа на Деветашката пещера- най-голямата в Източна Европа. Името на селото е изписано с църковнославянски шрифт, което говори за съхраняването на националните традиции, бит и култура. Над името на селото е изобразен прилеп с разперени криле, който символизира пещерата и е закрилник на селото. Автор на емблемата е художникът Мильо Димов от Ловеч. Информацията за землячество "Деветашка пещера" е събрана и предоставена от Г. Т. Ликов.
<!-- == Религии == -->
| |||