Коринтски провлак: Разлика между версии

Коринтският провлак е бил дом на [[Посейдон]]овото селище, чийто [[стадион]] и [[Фортификация|фортификации]] са били домакин на Истмийските игри. Храмът на Посейдон и други сгради са разкопани на юг от Коринтския канал. Самият провлак е бил от изключителна стратегическ аважноист понеже е бил единственият наземен път от Атина към Спарта и близостта му до две морета го е превърнал в истинска търговска мечта. Благодарение на тази му стратегическа позиция жителите на град Коринт се облагодетелстували и процъфтявали.<ref>стр. 186. в "Енциклопедия на Древна Гърция" от Найджел Уилсън. '''Wilson, Nigel Guy.''' (2006) Encyclopedia of Ancient Greece. Edition: illustrated. Routledge. ISBN 0415973341, ISBN 9780415973342. 800 pages</ref> За древните гърци и техните сравнително леки за мореплаване плавателни съдове [[Трирема|триреми]], разчитащи на силите на вятъра и на гребците моряци, заобикалянето на полуостров Пелопонес е било сравнително трудно начинание, особено през време на буря в капризното [[Средиземно море]]. И днес все още се намират потънали триреми, натоварени с амфори и керамика, статуи и сечива, които са намерили гибелта си в крайбрежните води по врем на буря. Още от древността имало планове за прокопаване на канал между двата залива, но едва индустриалният 19 век разрешава проблемите с прокопаването на канала и го превръща в реалност. В действителност първият опит да се просече провлака е още през [[7 век пр.н.е.]] на [[тиран]]а [[Периандър]] (починал през [[7 век586 пр.н.е.]]). Той обаче се отказал от начинанието поради огромните за времето технологични трудности и липса на техника освен примитивни сечива и груба физическа сила. Вместо канал, той конструирал евтина и по-малко трудоемка наземна рампа покрита с камъни за прехвърляне по земя на корабите. Тази рампа [[диолкос]]<ref>[http://www.flickr.com/photos/pingnews/420400353/ Isthmus of Corinth, December 1999 (NASA)]"...10 meter-wide stone roadway to pull ships across the Isthmus on wooden cylinders and wheeled vehicles..."</ref> е все още различима и днес до прокопания канал.

Когато римляните по времето на [[Римска република|Римската република]], а по късно и [[Римската империя|Римската империя]] завзели Гърция, с инженерния си опит смятали, че ще успеят там, където Периандър се провалил. Предложени били много решения и дори според Гай Светоний Транквил в "Дванадесетте Цезари" [[Юлий Цезар]] ([[48 пр.н.е.|48]] - [[44 пр.н.е.]])виждал предимствата на един кратък воден път между заливите, който да даде икономически тласък на новосъздадената от него колония Лаус Юлия Коринтиензис - [[латински|лат.:]]''Colonia Laus Iulia Corinthiensis''. Към времето на царуването на [[Тиберий]] инженери пак опитали да прокопаят провлака, но не успели, а продължили наземното прекарване на корабите, като ги тикали върку дървени ролки, подобно на методите използувани от [[древен Египет|египтяните]] за прекарване на тежките [[гранит]]ни блокове от кариерите до местопредназначението при строежа на [[Пирамида (архитектура)|пирамидите]]; този метод бил в употреба и през [[32]] от н.е. През [[67]] от н.е. поклонникът на гръцкото културно наследство (гръкофилът) римски император [[Нерон]] (54-68 от н.е.) нарежда на 6000 роби да копаят канала с лопати. През 68 год Нерон умира и начинанието му е изоставено, тъй като практичният негов наследник [[Галба]] сметнал проекта за прекалено скъп и неизгоден в по-дълъг план.