Разлика между версии на „Битка при Смоленск (1941)“

м
Напредвайки все по-дълбоко в съветска територия, германските войски са принудени да воюват на все по-широк фронт. Отделни армии и корпуси губят пряка връзка помежду си. В пространствата между и зад тях остават боеспособни съветски части, които контраатакуват по фланговете и тила на германските войски.<ref>Wray, T. ''Standing Fast: German Defensive Doctrine on the Russian Front during the Second World War'', Fort Leavenworth, Kansas 1983, стр. 43-44 ([http://cgsc.leavenworth.army.mil/carl/contentdm/home.htm Combined Arms Research Library], 10.1.2009)</ref> С директива на [[Хитлер]] от 19 юли в последната десетдневка на месеца са наложени сериозни промени в разположението на група армии „Център“. Започва прехвърляне на танковите войски на север и на юг за осигуряване на оперативната връзка със съседните групи армии. С продължаването на офанзивата към Москва са натоварени пехотните сили на групата „Център“ (4-та и 9-та армия).<ref>Мягков, М. ''Вермахт у ворот Москвы, 1941-1942'', [http://militera.lib.ru/research/myagkov/01.html стр. 34-35]</ref>
 
В същото време Ставката хвърля в Смоленското сражение двадесет свежи дивизии. Разделени на пет оперативни групи, те атакуват на широк фронт без необходимата концентрация на силите. Затова успехите им са единични. На 21 юли сае отвоюваниотвоюван (временно) Великие Луки. На 27 юли оперативната група на генерал [[Константин Рокосовски]] изтласква немците от Ярцево и се приближава до обкръжените 16-та и 20-та армия.<ref name="stat15-17">Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 15-17</ref> На същия ден обаче в немски ръце пада Могильов с 12&nbsp;000 съветски военнопленници.<ref name="stat6-10"/> Съветските опити за обкръжаване и разгром на немските войски около Смоленск претърпяват неуспех. На 3 август оперативната група на генерал [[Владимир Качалов]] (28-ма армия), която настъпва от югоизток, е обкръжена край Рославъл и скоро след това е разгромена. В резултат на боеве за мостовете на Днепър край Соловьово, между 4 и 6 август останките от 16-та и 20-та армия се измъкват от обкръжението.<ref name="stat11"/> Много войници от тези две армии попадат в плен. По немски данни, в боевете западно от Смоленск и в околностите на града Вермахтът успява да плени 310&nbsp;000 души. При Рославъл са пленени други 38&nbsp;000 червеноармейци.<ref name="tipp">Типпельскирх, К. ''История Второй мировой войны'', [http://militera.lib.ru/h/tippelskirch/05.html стр. 254-255] („Полигон“, Санкт Петербург 1999, цит. по: [http://militera.lib.ru/ Проект „Военная литература“], 19.1.2009)</ref>
 
Независимо от немски успехи, съветската отбрана източно от Смоленск не е сломена. Пренасочването на голяма част от танковите войски, изтощаването на пехотните части и проблемите в снабдяването налагат временно спиране на немското настъпление към Москва.<ref>Wray, T. ''Standing Fast'', стр. 48-49</ref> Допълнителен фактор за отлагане на офанзивата към съветската столица е съсредоточаването на значителни съветски сили по средното течение на Днепър (около [[Киев]]). Затова на 30 юли Хитлер издава нова директива, с коята германските войски по московското направление преминават в отбрана. <ref>Мягков, М. ''Вермахт у ворот Москвы, 1941-1942'', [http://militera.lib.ru/research/myagkov/01.html стр. 32, 35, 42]</ref>