Коринтски провлак: Разлика между версии

Когато римляните по времето на [[Римска република|Римската република]], а по късно и [[Римската империя|Римската империя]] завзели Гърция, с инженерния си опит смятали, че ще успеят там, където Периандър се провалил. Предложени били много решения и дори според Гай Светоний Транквил в "Дванадесетте Цезари" [[Юлий Цезар]] ([[48 пр.н.е.|48]] - [[44 пр.н.е.]])виждал предимствата на един кратък воден път между заливите, който да даде икономически тласък на новосъздадената от него колония Лаус Юлия Коринтиензис - [[латински|лат.:]]''Colonia Laus Iulia Corinthiensis''. Към времето на царуването на [[Тиберий]] инженери пак опитали да прокопаят провлака, но не успели, а продължили наземното прекарване на корабите, като ги тикали върку дървени ролки, подобно на методите използувани от [[древен Египет|египтяните]] за прекарване на тежките [[гранит]]ни блокове от кариерите до местопредназначението при строежа на [[Пирамида (архитектура)|пирамидите]]; този метод бил в употреба и през [[32]] от н.е. През [[67]] от н.е. поклонникът на гръцкото културно наследство (гръкофилът) римски император [[Нерон]] ([[54]]-[[68]] от н.е.) нарежда на 6000 роби да копаят канала с лопати. През 68 год Нерон умира и начинанието му е изоставено, тъй като практичният негов наследник [[Галба]] сметнал проекта за прекалено скъп и неизгоден в по-дълъг план.

===в съвременността===

 

==Съвременна археологическа политика==