Коринтски провлак: Разлика между версии

Коринтският провлак е бил дом на [[Посейдон]]овото селище, чийто [[стадион]] и [[Фортификация|фортификации]] са били домакин на Истмийските игри. Храмът на Посейдон и други сгради са разкопани на юг от Коринтския канал. Самият провлак е бил от изключителна стратегическ аважноист понеже е бил единственият наземен път от Атина към Спарта и близостта му до две морета го е превърнал в истинска търговска мечта. Благодарение на тази му стратегическа позиция жителите на град Коринт се облагодетелстували и процъфтявали.<ref>стр. 186. в "Енциклопедия на Древна Гърция" от Найджел Уилсън. '''Wilson, Nigel Guy.''' (2006) Encyclopedia of Ancient Greece. Edition: illustrated. Routledge. ISBN 0415973341, ISBN 9780415973342. 800 pages</ref> За древните гърци и техните сравнително леки за мореплаване плавателни съдове [[Трирема|триреми]], разчитащи на силите на вятъра и на гребците моряци, заобикалянето на полуостров Пелопонес е било сравнително трудно начинание, особено през време на буря в капризното [[Средиземно море]]. И днес все още се намират потънали триреми, натоварени с амфори и керамика, статуи и сечива, които са намерили гибелта си в крайбрежните води по врем на буря. Още от древността имало планове за прокопаване на канал между двата залива, но едва индустриалният 19 век разрешава проблемите с прокопаването на канала и го превръща в реалност. В действителност първият опит да се просече провлака е още през [[7 век пр.н.е.]] на [[тиран]]а [[Периандър]] (починал през [[586 пр.н.е.]]). Той обаче се отказал от начинанието поради огромните за времето технологични трудности и липса на техника освен примитивни сечива и груба физическа сила. Вместо канал, той конструирал евтина и по-малко трудоемка наземна рампа покрита с камъни за прехвърляне по земя на корабите. Тази рампа - [[диолк]]<ref>[http://www.flickr.com/photos/pingnews/420400353/ Isthmus of Corinth, December 1999 (NASA)]"...10 meter-wide stone roadway to pull ships across the Isthmus on wooden cylinders and wheeled vehicles..."</ref> е все още различима и днес допредимно на север, а в западната част на юг от прокопания канал.