Уикипедия

Обсада на Одеса: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Софронов
Редакция без резюме
Ред 14:
| командир1 = [[Image:Flag of Romania.svg|22px]] [[Николае Чуперка]]{{Br}}(От 9 септември<br>- [[Йосиф Якобич]])
| командир2 = [[Image:Flag of the Soviet Union 1923.svg|25px]] [[Гавриил Жуков]]<br>[[Image:Flag of the Soviet Union 1923.svg|25px]] [[Георгий Софронов]]
| сила1 = '''На 8 август:''' <br>340&nbsp;223 души <ref name="art7"> {{икона en}} Nitu, V., Pusca, D. [http://www.worldwar2.ro/operatii/?article=7 ''Romanian Armed Forces in the Second World War. The Battle of Odessa - 1941''] (достъп от 27.1.2009)</ref> {{Br}}'''В края на обсадата''':{{Br}}86&nbsp;000<ref name="axw12-13"/>
| сила2 = '''На 19 август:'''<br>34&nbsp;500 души,<br> 303 оръдия<ref name="hwarodesa">{{икона ru}} [http://hwar1941.narod.ru/odesa.htm История России во Второй Мировой войне. Одесская оборона 1941]</ref>
| жертви1 = 17&nbsp;729 убити,<br> 11&nbsp;471 изчезнали,<br>63&nbsp;345 ранени <ref name="art7"/><ref name="axw14"/>
| жертви2 = 16&nbsp;578 убити и изчезнали,<br> 24&nbsp;690 ранени <ref name="hwarodesa"/>}}
 
'''Обсадата на Одеса''' от [[5 август]] до [[16 октомври]] [[1941]] г. е част от военните действия на [[Източен фронт (Втора световна война)|Източния фронт]] през [[Втората световна война]]. Водят я предимно румънски войски, с подкрепа на германски авиационни и артилерийски части. [[СССР|Съветските]] бранители удържат всички атаки, но саизоставят принудениграда даслед изоставяткато градапрез зарадисептември заплахатагерманската за[[група базатаармии „Юг“]] завладява по-голямата част на съветскияЗападна Черноморски[[Украйна]], флотпрекосява в[[Днепър]] и заплашва [[Крим]]ския полуостров заедно с тамошната база на съветския Черноморски флот. В резултат на това [[Одеса]] попада под румънски окупационен режим, продължил повече от две години.
 
В западната военна литература тези боеве са известни още като „Битката за Одеса“, а в руската и съветската - като „Отбраната на Одеса“ ({{lang-ru|Одесская оборона}}).
Ред 32:
 
===На СССР===
Защитата на града, както и на южната част на [[Украинска ССР|Украинската ССР]] и новообразуваната [[Молдовска ССР]], е възложена на [[Одески военен окръг|Одеския военен окръг]] (командир от юли 1940 г. - генерал [[Яков Черевиченко]]), който, заедно с [[Дунавска военна флотилия|Дунавската военна флотилия]], има за задача да прикрива държавната граница с Румъния от [[Липкани]] до устието на [[Дунав]]. Освен това войските на окръга са длъжни да отбраняват (във взаимодействие с Черноморския флот начело с [[вицеадмирал]] [[Ф. С.Филип Октябърски]]) крайбрежието на Черно море от устието на Дунав до [[Керченски пролив|Керченския пролив]].
 
==Военни действия до началото на обсадата==
Ред 44:
 
===Подготовка на съветските войски за отбрана на града===
На [[22 юни]] в града са свикани всички запасняци, родени между [[1905]] и [[1918]] г. Четири дни по-късно началникът на Одеският гарнизон заявява, че военното положение, обявено на 22 юни от Президиума на [[Върховен съвет на СССР|Върховния съвет]], е влязло в сила. МестнитеВ вестници,първите непосредствено след речтадни на [[Сталин]]юли наместните [[3 юли]],вестници обявяват сформирането на доброволно опълчение. Едновремено с това, се провеждат и мероприятия по евакуирането на града, като приоритетни са големите предприятия и запасите от продоволствие. <ref name="Odessclub"/>
 
Инженерното оборудване на отбраната е започнато още в края на юни и продължава до първите дни на август, ръководени от генерал-майора от инженерните войски [[Аркадий Хренов]]. <ref> {{икона ru}} Хренов, А. [http://www.victory.mil.ru/lib/books/memo/hrenov_af/ ''Мосты к победе'']</ref><ref name="cmflot"> {{икона ru}} [http://militera.lib.ru/h/chernomorskiy_flot/12.html ''Краснознаменный Черноморский флот'']</ref> В строежа на укрепленията участват ежедневно 10 - 12 хиляди жители на Одеса. Построени са три отбранителни линии: предна - на 20-25 км от града, главна - на 10-14 км, и линия за прикритие - на 6-10 км. По градските улици са издигнати около 250 барикади. На първо време Приморската армия е сравнително малобройна. В началото на август тя се състои само от две стрелкови и една [[кавалерия|кавалерийска]] дивизии. По-късно е сформирана още една стрелкова [[дивизия]]. В състава на армията влизат също така 54-ти стрелкови [[полк]], полк на [[НКВД]], два полка морска пехота и няколко отряда моряци от Черноморския флот, с обща численост 8 хиляди души. <ref name="soldat2"> {{икона ru}} [http://www.soldat.ru/files/4/6/16/ ''История Второй мировой войны 1939 -1945'']. Т.4, стр. 90-94</ref> Въздушната поддръжка е осигурена от [[изтребител|изтребителен]] авиационен полк, две ескадрили морска авиация и една ескадрила бомбардировачи. По-късно, към защитниците се присъединяват и други изтребителни части, а в сраженията участват и [[бомбардировач]]и, разположени в [[Крим]] и [[Николаев]]. <ref name="art7"/>
Ред 50:
 
==Обсадата==
По своя характер бойните действия в битката за Одеса се състоят от три основни етапа: първи - от 5 до [[19 август]] (подготовка за отбрана на съветските войски и боеве на далечните подстъпи на града), втори - от [[20 август]] до [[30 септември]] (сражения на близките подстъпи на града) и трети — от [[1 октомври|1]] до [[16 октомври]] (подготовка и провеждане на евакуацията на съветските войски). <ref name="cmflot"/>
 
===Първи боеве за Одеса. Отстъпление на защитниците от (5 –до 1927 август)===
4-та румънска армия на [[генерал-лейтенант]] [[Николае Чуперка]] започва настъпление през река Днестър на [[3 август]]. На [[8 август]] румънският Генерален щаб издава директива №31, определяйки като цели на 4-та армия да разбие противника между Днестър и [[Тилигулски лиман|Тилигулския лиман]], и да овладее Одеса от движение. Градът се счита за силно укрепена позиция, и на практика не може да бъде напълно обсаден, поради наличието на съветския Черноморски флот. <ref name="art7"/> В състава на армията на [[10 август]] има дванадесет дивизии и седем [[бригада|бригади]]. На 20 август тя е подсилена с още пет румънски [[пехота|пехотни]] дивизии. <ref name="soldat2"/>
4-та армия се опитва да овладее града от движение, но всичките атаки са отблъснати. На 8 август румънските части излизат на [[Днестровски лиман|Днестровския]], и на северния край на [[Хаджибейски лиман|Хаджибейския]] и Тилигулския лиман. В Одеса, със заповед №25 на началника на гарнизона, е обявено обсадно положение. <ref> {{икона ru}} [http://www.rustrana.ru/article.php?nid=20780 Оборона Одессы и Севастополя. Враг рвется к Одессе]</ref> Между [[11 август|11]] и [[12 август]] 1-ва румънска моторизирана дивизия подновява атаките и достига на 3 км североизточно от селището Гилдендорф. <ref name="art7"/> На 13 август румънските части успяват да излязат източно от Тилигулския лиман на крайбрежието на Черно море. Така Одеса е напълно блокирана откъм сушата. Защитниците и&#768; са отрязани от останалите сили на Южния фронт. <ref name="hwarodesa"/> Офанзивата е временно спряна от Антонеску за усилване на румънските войски с нови части. <ref name="art7"/>
 
На същия ден (13 август) съветската отбрана е реорганизирана. Образувани са три сектора. Източният включва десния фланг от Черно море до Хаджибейския лиман, западния сектор е изнесен на дъгата от Хаджибейския лиман до СекретаревкиСекретаревка, а южния сектор удържа линията до Каролино[[Днестърски Бугазлиман|Днестърския влиман]] устиетои начерноморския Днестровскиябряг лиман(виж [http://www.victory.mil.ru/war/maps/004.jpg '''картата''']<ref name="60let"/>). Кавалерийската дивизия, при образуването на секторите е изведена в резерв, заедно с други части. <ref name="hwarodesa"/>
 
СледНа [[1516 август]] румънците настъпват по фланговете от североизток и северозапад. Загубите са големи и от двете страни. На [[17 август]] 4-та румънска армия има в състава си: на десния фланг на обсадата 1-ви корпус с 21-ва пехотна дивизия в резерв. В центъра е 3-ти корпус, по-късно подкрепен от части на 5-та дивизия. На левия фланг на армията е 5-ти корпус. Резервът на армията се състои от 5-та дивизия, 9-та кавалерийска бригада и 1-ва моторизирана дивизия. През нощта на 18 август в подкрепление пристига и 4-ти корпус (8-ма и 14-та пехотни дивизии). Въздушната поддръжка сасе осъществява от бойна въздушна група ({{lang-ro|Gruparea Aeriana de Lupta}}), състояща се от пет бомбардировъчни и четири изтребителни авиокрила, както и разузнавателни [[ескадрила|ескадрили]]. Към тези авиочасти в първоначалната фаза на операциите се присъединяват и германските 27-ма и 51-ва бомбардировъчна ескадра и 2-ро звено на 77-ма изтребителна ескадра.<ref name="art7"/> От решаващо значение за защитниците на Одеса са морските комуникации, а корабната артилерия взима активно участие в огневата поддръжка на сухопътните войски. Снабдяването на града се осъществява с транспортни съдове на Черноморско-Азовското параходство и бойни кораби. Разбирайки, че от това зависи изходът на борбата за Одеса, германското командване насочва своята авиация в опит да прекъсне морските превози, но без особен успех. За времето на отбраната на града, немски и румънски самолети нанасят над 200 удара, унищожавайки в морето и в базите 9 кораба.<ref name="hwarodesa"/>
 
НаСрещу [[19тези август]]сили е изправена Приморската армия, силитекоято ие средстватаобединена на [[19 август]] с Одеската военноморска база и Черноморския флот са обединени в ''Одески отбранителен район'' под командването на [[контраадмирал]] [[Гавриил Жуков]]. <ref name="soldat2"/> В частите, удържащи града, има 34&nbsp;500 души. От тях с автоматично оръжие са въоръжени 660, с полуавтоматични винтовки - 2&nbsp;450. Тежките [[картечница|картечници]] са 418, ръчните - 703. Полевата [[артилерия]] наброява 303 оръдия, включително противотанковите. Действащите [[танк]]а са два, изправните [самолет]]исамолети - 19. <ref name="hwarodesa"/> От решаващо значение за защитниците на Одеса са доставките на продоволствие, боеприпаси и войски по море. Корабната артилерия взима активно участие в огневата поддръжка на сухопътните войски. Снабдяването на града се осъществява с транспортни съдове на Черноморско-Азовското параходство и бойни кораби. Разбирайки, че от това зависи изходът на борбата за Одеса, германското командване насочва своята авиация срещу морските превози, но без особен успех. За времето на отбраната на града, немски и румънски самолети нанасят над 200 удара, унищожавайки в морето и в базите 9 кораба.<ref name="hwarodesa"/>
 
До 24 август, в резултат на боеве около селищата Кагарлък, Вигода, Вакаржани, Старая Дофиновка и др., румънските войски успяват да преодолеят предните съветски линии западно и североизточно от Одеса и да излязат срещу главната отбранителна линия, на 15-16 км от града (виж [http://www.victory.mil.ru/war/maps/004.jpg '''картата''']<ref name="60let">взета от [http://www.victory.mil.ru/ 60 лет великой победе] (приложение към официалния сайт на Министерството на отбраната на Русия)</ref>). За три седмици от операцията отвъд Днестър 4-та румънска армия губи 27&nbsp;307 души (5&nbsp;329 убити, 18&nbsp;600 ранени и 3&nbsp;378 изчезнали).<ref name="art7"/>
===Отразяване на румънските атаки (20 август – 30 септември)===▼
За три седмици от операцията отвъд Днестър 4-та румънска армия губи 27&nbsp;307 души (5&nbsp;329 убити, 18&nbsp;600 ранени и 3&nbsp;378 изчезнали). Антонеску не е доволен от резултатите и на [[9 септември]] генерал Чуперка е заменен като командир на армията от генерал-лейтенант [[Йосиф Якобич]]. Румънският диктатор също така отменя атаката на армията за 10 септември, за да даде време на подкрепленията да пристигнат на фронта край Одеса. Тук са изпратени и части на [[Вермахт]]а (пехотен полк, два полка тежка артилерия и сапьорен полк), под командването на генерал-лейтенант Рене фон Курбие. <ref name="art7"/> Съветските войски също страдат от тежки загуби между [[28 август]] и [[11 септември]] (7&nbsp;000 пленени, 20&nbsp;000 ранени и неизвестен брой убити). За сметка на това, от 5 до [[12 септември]], в Одеса пристигат петнадесет [[батальон]]а подкрепление. Общата численост на попълненията, пристигнали за две седмици, възлиза на 25&nbsp;350 души. <ref name="hwarodesa"/>▼
 
▲===Отразяване на румънските атаки (20от 28 август –до 30 септември)===
В утрото на 12 септември румънските войски преминават в настъпление в полосата на Чапаевската дивизия. Два дни по-късно командващият на Приморската армия Георгий Софронов дава заповед за оттегляне на левофланговите части на южния сектор на нова отбранителна линия. На същия ден е изпратена телеграма до Върховното главно командване, в която се докладва за създалото се при Одеса положение и иска една дивизия подкрепление. По нареждане на [[Ставка на Върховното главно командване|Ставката]], на [[17 септември]] [[ескадра]]та на контраадмирал [[Лев Владимирски]] пренася от Новоросийск в Одеса 157-ма стрелкова дивизия и други подразделения. <ref name="hwarodesa"/><ref name="vovenz504"/>▼
▲ЗаНа три28 седмициавгуст румънската офанзива е подновена с фокус около Ленинтал (източно от операциятаОдеса), отвъдно Днестърпробив 4-тав румънскасъветската армиязащита губине 27&nbsp;307е душипостигнат и на (5&nbsp;329 убитисептември настъплението е преустановено.<ref name="axw12-13">Axworthy, 18&nbsp;600M., ранениSerbanescu, иH. 3&nbsp;378''The изчезналиRomanian Army of World War 2'' (Osprey Publishing 1992, ISBN 1855321696), стр. 12-13</ref> Антонеску не е доволен от резултатите и на [[9 септември]] генерал Чуперка е заменен като командир на армията от генерал-лейтенант [[Йосиф Якобич]]. Румънският диктатор също така отменя атаката на армията за 10 септември, за да даде време на подкрепленията да пристигнат на фронта край Одеса. Тук са изпратени и части на [[Вермахт]]а (пехотен полк, два полка тежка артилерия и сапьорен полк), под командването на генерал-лейтенант Рене фон Курбие. <ref name="art7"/> Съветските войски също страдат от тежки загуби между [[28 август]] и [[11 септември]] (7&nbsp;000 пленени, 20&nbsp;000 ранени и неизвестен брой убити). За сметка на това, от 5 до [[12 септември]], в Одеса пристигат петнадесет [[батальон]]а подкрепление. Общата численост на попълненията, пристигнали за две седмици, възлиза на 25&nbsp;350 души. <ref name="hwarodesa"/>
 
▲В утрото на 12 септември румънските войски преминават в настъпление в полосата на Чапаевската25-та („Чапаевската“) дивизия. Два дни по-късно командващият на Приморската армия Георгий Софронов дава заповед за оттегляне на левофланговите части на южния сектор на нова отбранителна линия. Наи същияиска денот еподкрепления изпратена телеграма доот Върховното главно командване, в която се докладва за създалото се при Одеса положение и иска една дивизия подкрепление. По нареждане на [[Ставка на Върховното главно командване|Ставката]], на [[17 септември]] [[ескадра]]та на контраадмирал [[Лев Владимирски]] пренася от Новоросийск в Одеса 157-ма стрелкова дивизия и други подразделения. <ref name="hwarodesa"/><ref name="vovenz504"/>
Ден по-рано 1-ви румънски армейски корпус овладява височините северозападно от селището Грос Либентал. Румънското командване очаква това да е последният щурм на съветските позиции. [[Маршал]] Антонеску и [[бригаден генерал]] [[Александру Йоанитиу]] (началник на румънския Генерален щаб) пристигат на фронта на [[17 септември]], за да присъстват на офанзивата. Йоанитиу обаче, току-що пристигнал от [[Баден]], загива при нелеп инцидент. <ref name="art7"/> До [[21 септември]] румънците успяват да излязат на главната линия на отбраната, в западния и южния и&#768; сектор. <ref name="hwarodesa"/> Особено силен е натискът им в източната част на отбраната. Излизайки на провлака между [[Куялницки лиман|Куялницкия лиман]] и крайбрежието североизточно от Одеса, румънците могат да водят систематичен артилерийски обстрел по града и по корабите, преминаващи на 4-5 мили от брега. <ref name="soldat2"/>▼
 
▲Ден по-рано (на 16 септември) 1-ви румънски армейски корпус овладява височините северозападно от селището Грос Либентал. Румънското командване очаква това да е последният щурм на съветските позиции. [[Маршал]] Антонеску и [[бригаден генерал]] [[Александру Йоанитиу]] (началник на румънския Генерален щаб) пристигат на фронта на [[17 септември]], за да присъстват на офанзивата. Йоанитиу обаче, току-що пристигнал от [[Баден]], загива при нелеп инцидент. <ref name="art7"/> До [[21 септември]] румънците успяват да излязат на главната линия на отбраната, в западния и южния и&#768; сектор. <ref name="hwarodesa"/> Особено силен е натискът им в източната част на отбраната. Излизайки на провлака между [[Куялницки лиман|Куялницкия лиман]] и крайбрежието североизточно от Одеса, румънците могат да водят систематичен артилерийски обстрел по града и по корабите, преминаващи на 4-5 мили от брега. <ref name="soldat2"/>
На [[22 септември]] по румънските войски, придвижващи се към източния сектор на отбраната, е нанесен изненадващ комбиниран удар. Бойните кораби под командването на контраадмирал [[Сергей Горшков]] стоварват морски [[десант]] в района на Григориевка (3-ти полк морска пехота от [[Севастопол]]). Едновременно с това в тила на румънците е спуснат парашутен десант. Срещу румънските войски на участъка Фонтанка – Гилдендорф настъпват частите на две стрелкови дивизии. В резултат на съгласувания удар, две дивизии са разгромени и румънците са отблъснати на 5-8 км, като са лишени от възможността да водят артилерийски обстрел по града и пристанището. <ref name="soldat2"/>▼
 
▲На [[22 септември]] по румънските войски, придвижващи се към източния сектор на отбраната, е нанесен изненадващ комбиниран удар. Бойните кораби под командването на контраадмирал [[Сергей Горшков]] стоварват морски [[десант]] в района на Григориевка (3-ти полк морска пехота от [[Севастопол]]). Едновременно с това в тила на румънците е спуснат парашутен десант. Срещу румънските войски на участъка Фонтанка – Гилдендорф настъпват частите на две стрелкови дивизии. В резултат на съгласувания удар, две дивизии са разгромени и румънците са отблъснати на 5-8 км, като са лишени от възможността да водят артилерийски обстрел по града и пристанището. <ref name="soldat2"/> След това поражение румънското командване отменя планираната за 23 септември офанзива срещу Одеса от запад (при Далник и Татарка) в очакване на подкрепления от Германия.<ref name="axw14"/>
 
На [[24 септември]] Антонеску информира германската военна мисия в [[Букурещ]], че обсадата на града трябва да бъде свалена - загубите са големи и румънците нямат резерви в жива сила и продоволствие. След известни взаимни обвинения, до [[1 октомври]] Антонеску се съгласява да продължи обсадата, но само при условие, че [[Германия]] обещае да изпрати подкрепления. <ref name="Odessclub"/>
 
===Евакуация на съветските войски (1 – 16 октомври)===
След отхвърлянето на румънците от източния сектор на отбраната, съветските войски в Одеса започват да се чувстват все по-уверено. Положението при Одеса е благоприятно за продължителна обсада. Военният съвет обсъжда въпросите по подготовката на армията за зимата. Градът също се готви за зимния период - на 24 септември, бюрото на областния комитет приема постановление за подобряване на условията на живот в катакомбите, където са се преселили хиляди семейства, спасявайки се от бомбардировките. <ref> {{икона ru}} [http://militera.lib.ru/memo/russian/krylov1/08.html ''Не померкнет никогда'']</ref>
 
В началото на октомври 1941 г. обаче обстановката на Южния фронт, която влияе съществено на положението на обсадената Одеса, става все по-напрегната. След разгрома на съветските войски в [[битка при Киев (1941)|битката при Киев]] немската група армии „Юг“ продължава бързото си придвижване на изток, заплашвайки [[Донбас]], [[Крим]] и [[Ростов]] (виж [http://www.victory.mil.ru/war/maps/003.jpg '''картата''']<ref name="60let"/>). При завладяване на Кримския полустров от германците Одеса би се оказала далеч зад фронтовата линия и съдбата на града на войските в него би била предопределена. Отчитайки тези обстоятелства, на 30 септември 1941 г. [[Ставка на Върховното главно командване|Ставката]] приема решение за евакуацията на войските от Одеса и прехвърлянето им за усилване на 51-ва отделна армия в Крим.<ref> {{икона ru}} [http://www.rustrana.ru/article.php?nid=20786 Оборона Одессы и Севастополя. Оборона Одессы. Последние дни обороны]</ref>
 
ВЕвакуацията началотое наорганизирана октомвритайно 1941от гпротивника. обачеЗа обстановкатада назаблудят Южниярумънското фронткомандване, която съществено влияе на положението2 наоктомври обсаденатадве Одеса,съветски ставадивизии всепредприемат по-напрегната.атака Следот разгромаселището наДалник, съветскиязападно Югозападенот фронтОдеса. вАтаката [[биткае приотбита Киевс (1941)|биткататежки при Киев]] немската група армии „Юг“ продължава бързото си придвижванезагуби на изтокатакуващите, заплашвайкино [[Донбас]], Крим и [[Ростов]]. При завладяванеевакуацията на КримскияПриморската полустровармия оте германцитеосъществена Одесаскришом, бибез сезагуби<ref оказалаname="axw14">Axworthy, далеч зад фронтовата линия и съдбата на града на войските в него би била предопределенаM., Отчитайки тези обстоятелстваSerbanescu, на 30 септември 1941 гH. [[Ставка''The наRomanian ВърховнотоArmy главноof командване|Ставката]]World приемаWar решение2'' за(Osprey евакуациятаPublishing на1992, войскитеISBN от1855321696), Одеса и прехвърлянето им за усилване на 51-ва отделна армия в Кримстр.<ref> {{икона ru}} [http://www.rustrana.ru/article.php?nid=20786 Оборона Одессы и Севастополя. Оборона Одессы. Последние дни обороны]14</ref> Организирана тайно от противника, евакуацията е осъществена без загуби. От 1 до 16 октомври в Крим, на транспортни и бойни кораби са превозени 86&nbsp;000 бойци, 15&nbsp;000 души гражданско население, военна техника, както и 25&nbsp;000 тона различни товари.<ref name="vovenz504">Козлов, М. (гл. ред.) Великая отечественная война 1941-1945. Энциклопедия (Издателство „Советская Энциклопедия“, Москва 1985), стр. 504-505</ref>
 
На 16 октомври, в 10<sup>30</sup> ч., предните патрули на 7-ма румънска пехотна дивизия навлизат в Одеса. В 16<sup>00</sup>ч. е овладяно пристанището. До вечерта и последните точки на съпротива в града са унищожени. <ref name="art7"/>
Line 88 ⟶ 91:
</ref>
 
==Окупационен режим==
==След окупацията==
След окупирането на града от войските на Оста, на 7 декември Одеса става административен център на областта [[Транснистрия]] (букв. ''Отвъд Днестър''), управлявана от румънска администрация. По време на окупацията е проведена регистрация на цялото мъжко население от 18 до 50-годишна възраст и повечето мъже са арестувани. [[Евреи]]те в града са ситематично избивани и депортирани. На 22 октомври е взривено зданието на румънското комендантство. Загиват около 60 войници и [[офицер]]и, в това число комендантът на града - [[генерал]] [[Йонел Глогояну]]. Незабавно, като ответна мярка са убити около пет хиляди души, повечето от които - евреи. <ref> {{икона ru}} [http://www.eleven.co.il/article/13047 Электронная еврейская энциклопедия]</ref><ref> {{икона en}} [http://www.ushmm.org/wlc/article.php?lang=en&ModuleId=10005476 Holocaust Encyclopedia]</ref>
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Обсада_на_Одеса“.