Реактивна система за залпов огън: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: Реактивна система за залпов огън (РСЗО) се нарича оръжейна система - комплекс, включващ в себе ... |
м фото |
||
Ред 1:
[[Файл:Hwacha2.jpg|дясно|мини|[[Хвачха]] - първообразът на съвременните РСЗО]]
'''Реактивна система за залпов огън (РСЗО)''' се нарича оръжейна система - комплекс, включващ в себе си многозарядна пускова установка за изстрелване на реактивни снаряди (или реактивни дълбочинни бомби), транспортна или транспортно-зареждаща машина и друго оборудване. Пусковите установки могат да се монтират на въздушни, земни и водни носители. Най-често днес с този термин се обозначават сухопътните самоходни и буксируеми РСЗО (според руската класификация самоходните се наричат и „Бойни машини на реактивната артилерия“).
РСЗО са предназначени за борба срещу пехотата, бронирана техника и укрепленията на противника като стрелбата обикновено се води залпово (някои системи имат и възможност за изстрелване на единични снаряди) по голяма площ (обикновено места на съсредоточаване на вражески части) и от голямо разстояние.▼
▲РСЗО са предназначени за борба срещу пехотата, бронирана техника и укрепленията на противника като стрелбата обикновено се води залпово (някои системи имат и възможност за изстрелване на единични снаряди) по голяма площ (обикновено места на съсредоточаване на вражески части) от голямо разстояние.
== История ==
[[Файл:Nebelwerfer 15cm 6 barrels.jpg|дясно|мини|6-цевният [[Небелверфер]]]]
За първообраз на съвременните РСЗО се смята [[Корея|корейското]] многоцевно [[барут]]но оръжие [[Хвачха]], създадено през 15 в, изстрелващо в един залп срещу противниковата пехота над 100 стрели, прикрепени към барутни ракети.
В Европа в началото на 30-те години на 20 в. в армията на [[Нацистка Германия]] е приета на въоръжение шестцевната РСЗО [[Небелверфер]], първоначално предназначена за изстрелване на реактивнидимни снаряди и поставяне на димни завеси, по-късно в началото на [[Втората световна война]] пригодена за употреба и на бойни снаряди. Това е първата РСЗО от съвременен тип.
[[Файл:Katjuscha 1938 Moscow.jpg|дясно|мини|[[БМ-13 Катюша]]]]
Следващата крачка е направена от [[Съветски съюз|Съветския съюз]], където работите над подобно оръжие се водят от 1920 г. Създадените през 1927 г. реактивни снаряди РС-82 (82-мм) и РС-132 (132-мм) са изпробвани (РС-82) в качеството им на въздушно въоръжение от съветските изтребители през 1939 г. във боевете над [[Битка при Халхин-Гол|Халхин-Гол]], след което през 1939 - 1941 г. се разработват първите самоходни РСЗО [[БМ-13 Катюша]] и БМ-8-24. Те са приети на въоръжение в Съветската армия в самото начало на [[Велика Отечествена война|Великата Отечествена война]], а до края на Втората световна война всяка от големите воюващи държави разработва свои варианти на РСЗО.
С настъпването на реактивната ера, РСЗО претърпяват бурно развитие и днес са на въоръжение в почти всички армии в света. Калибърът на съвременните системи достига до 375 мм, броят на направляващите до 50, далекобойността - до 70 км, площта на поразяване до 67 ха (672 000 м<sup>2</sup>) (при руската РСЗО [[Реактивна система за залпов огън БМ-30 "Смерч"|БМ-30 „Смерч“]])
== Описание ==
[[Файл:Army mlrs 1982 02.jpg|дясно|мини|Американска РСЗО [[MLRS M-270]]]]
Най-общо РСЗО се състоят от високопроходимо колесно или верижно шаси, на което е монтирана артилерийската част. Тя от своя страна се състои от пакетът направляващи на снарядите (релси или гладкостенни тръби), механизъм за преместването му в хоризонтална и вертикална плоскост, механизми за насочване, уравновесяващ механизъм, прицелно и пусково оборудване.
| |||