Посабина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: ru:Посабина
пооправяне
Ред 1:
'''Посабина''' е [[село]]{{Селище в Североизточна [[България]].
То| се намира в [[община =Попово]], [[Област Търговище]].
 
<!-- Ако имате информация, моля добавете я след знака "равно" -->
{{Селище в България|
община=Попово
| карта=Karta_Posabina
| надм-височина=420
Line 16 ⟶ 12:
| кмет=Цветан Борисов Цветков
}}
 
<!-- Някои от заглавията са скрити чрез командите за коментар ("<!--" и "-- >").
'''Посабина''' е [[село]] в Североизточна [[България]]. То се намира в [[община Попово]], [[Област Търговище]].
За да ги покажете и добавите информация, премахнете тези команди, примерно:
== География ==
-->
 
== География ==
 
Селото се намира на 10 [[км]] западно от град [[Попово]], на висок хълм, на около 430 [[м]] [[надморска височина]]. Стои встрани от основните за района пътища. Землището му граничи със землищата на селата [[Паламарца]], [[Медовина (село)|Медовина]], [[Славяново (Област Търговище)|Славяново]], [[Горица (Област Търговище)|Горица]], [[Асеново (Област Велико Търново)|Асеново]], [[Водица (Област Търговище)|Водица]] и [[Ковачевец]].
 
Образувано е от следните махали: Ботрова махала, Горната (турската) махала, Долната махала и Ерлийската махала.
 
== История ==
== Кратка историческа справка ==
[[Картинка:Posabina_chitalistePosabina_library.jpg|мини|ляво|220 px|Сградата на читалището]]
 
Най-ранното документирано споменаване на селото в османо-турски документ е от [[1524]] год. Името на селото е българско и е останало непроменено през вековете, достигнало до нас в старата си форма, макар че се срещат и леки негови изкривявания '''Пусубина''', '''Пособина''', '''Посъбина''', ('''Косабино''' - в старите руски карти) и др. В селото винаги е живеело компактно българско население местно и преселници от близки села и от [[Балкан]]а. През [[1622]] год. в селото е имало 66 български къщи, а административно, то попадало в [[казакааза]] Херазград ([[Разград]]), [[вилает]] [[Провадия]].
 
Според много старо предание в местността Юртлука се намирало по-старо българско село, което носело името '''Тиджаре'''. През него минавал главен път от [[Велико Търново]] за [[Шумен]], но поради постоянните злини, които жителите му търпели от предвижващите се по пътя войници, [[кърджалии]] и [[даалии]] жителите му го напуснали и се изместили да живеят далеч от този път на сегашното място. През 18-ти век в селото се заселили и турци.
Поради различни събития селото било местено в различни местности, намиращи се недалеч от хълма.
 
Line 38 ⟶ 33:
Стари предания от селото разказват за отвличане и [[помохамеданчване]] на български девойки и невести.
 
За пръв път руски войски наближават селото около [[Петровден]] на [[1877]] год. БългарскотоЗаедно населениес напускатях селотобългарското заеднонаселение снапуска тяхселото, което било изгореноопожарено няколко дена по-късно. На 28 [[28 ноември]] [[1877]] год. при село Посабина се водило кръвопролитно сражение между [[руснаци]] и [[турци]]. Турците били разбити и принудени да отстъпят панически. След края на [[руско-турска война (1877-1878) |руско-турската война]] местните жители се върнали в селото си и го изградили отново.
 
Българският елемент нараства в селото след идването на нови жители преселници от селата [[Водица (Област Търговище)|Водица]], [[Глогинка]], [[Лозен (Област Велико Търново)|Лозен]] и от [[община Горна Оряховица|Горнооряховско]], [[община Велико Търново|Великотърновско]] ([[Бойчовци]] и др.) и [[община Габрово|Габровско]] ([[Банковци]] и др.).
 
Българският елемент нараства в селото след идването на нови жители – преселници от селата [[Водица (Област Търговище)|Водица]], [[Глогинка]], [[Лозен (Област Велико Търново)|Лозен]] и от [[община Горна Оряховица|Горнооряховско]], [[община Велико Търново|Великотърновско]] ([[Бойчовци]] и др.) и [[община Габрово|Габровско]] ([[Банковци]] и др.).
Почти всички турци се изселили в [[Турция]] и през [[1898]] год. в селото имало 104 български и 42 турски къщи.
 
Първото светско училище в селото било построено през [[1877]] год., а църковният храм бил издигнат през [[1886]] год., изграден в стила на възрожденските храмове с патрон Свети [[Иван Рилски]]. Много преди [[Освобождението]] в селото имало само малък църковен [[параклис]]. До началото на 20-ти век в селото била запазена и стара [[джамия]], към която в миналото имало и мюсюлманско духовно училище ([[медресе]]).
 
Старите местни родове на селото били: Банчовци, Бойкоолар, Боруците, Коджа Ивановци, Стоенчовци, Чолакоолар, а родовете-преселници били: Дели Пеньовци, Калъжоолар, Сламарята, Карахасанлиите, Банчевци, Белчевци и др.
 
Днес в селото живеят заедно [[българи]] и [[турци]] с основен поминък [[земеделие]] и [[животновъдство]].
 
== Религии ==
* [[християни|Християнска]] [[православие|(източно-православна)]] - преобладаваща;
* [[мюсюлмани|Мюсюлманска]];
 
Line 61 ⟶ 57:
 
== Културни и природни забележителности ==
[[Картинка:Posabina_ruski_pametnikPosabina_russian_monument.jpg|мини|дясно|140 px|Железният паметник]]
* Днешното землище на селото е било обитавано от дълбока древност, следи от която са една праисторическа селищна могила от [[неолит|неолита]], праисторически селища, антични селища и градежи, могилни некрополи;
* Църковният храм “Св„Св. [[Иван Рилски]]”Рилски“, построен във възрожденски стил през [[1886]] год. Иконите са създадени от късни [[Тревненска художествена школа|тревненски [[зографзографи]]и и имат датирани надписи от 1885 год. През 2007 год. църквата е основно ремонтирана;
* Железният руски паметник, намиращ се в гробището на селото, посветен на 31 загинали руски войници от 125-ти Курски полк на 28-ми [[ноември]] [[1877]] год.;
* Мраморният паметник, намиращ се северозападно от селото, посветен на 9 загинали руски войници и офицери от 8-ми хусарски Любленски полк на 28-ми [[ноември]] [[1877]] год.;
 
== Редовни събития ==
* [[Събор]] на селото - провежда се през първата [[неделя]] на месец [[ноември]];
 
== Личности ==
* Иван Колев Сламаров - "Гемето"„Гемето“ (1914-1996);
* Цоню Христов Цонев "Лютиера"„Лютиера“ (род. 1927 год.);
 
== Литература ==
* Попов, А., Н. Кънев. Попово - градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
* Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.
* Сборници „Попово в миналото“ (1-4).
 
== Други ==
<!-- === Кухня === -->
 
=== Кухня ===
 
== Външни препратки ==
* [http://www.kovachevsko-kale.hit.bg За археологическите проучвания на крепостта "'''Ковачевско кале'''", намираща се недалеч от селото]
* [http://www.mi2007.org/results1/25/252457875.html Местни избори 2007 - резултати за селото]
 
[[Категория: Села в Област Търговище]]