Даниел Обер: Разлика между версии

'''Даниел Франсоа Еспри Обер''' {{lang-fr|Daniel François Esprit Auber}} е френски композитор, един от най-големите представители на френската романтична и комична [[опера]] от първата половина на 18 век. Автор е на повече от 50 опери, посрещнати с небивал за времето си успех. Най-известните му оперитворби са ''„Фра Дяволо“'' и ''„Нямата от Портичи“'', която [[Рихард Вагнер]] определя като „театралното предзнаменование на Юлската революция“.<ref name="sagaev">Книга за операта, Любомир Сагаев, Издателство "Наука и изкуство", София, 1967, стр. 362.</ref>

Даниел се ражда в семейството на книжар, който определя за сина си да наследи неговия занаят. Въпреки това, на Даниел е позволено да се занимава с музика и още в детските си години вече може да свири на няколко [[музикален инструмент|инструмента]] под наставничеството на своя учител, тиролския композитор Жозеф Алоис Ладурнер (7 март 1769 — 20 февруари 1851). На 20-годишна възраст Обер е изпратен да учи в [[Лондон]], за да поеме семейния бизнес, но в резултат от нарушаването на [[Договор от Амиен|Договора от Амиен]] му се налага да напусне Великобритания.

По това време младият Обер вече се е пробвал в композирането и е написал няколко концерта в маниера на изпълнение на виолончелиста Ламар, комуто творбите са посветени. Един от концертите му за цигулка бива изпълнен от Мазаизвестния Жак-Фереол Мазас в Парижката консерваториятаконсерватория и получава добри отзимиотзиви, което окуражава Обер да предприеме поставянетопостави на сцена на осъвременен вариант на старата комична опера Жули''„Жули“'' (''Julie'') през 1811 година. С ясното съзнание, че има потребност от задълбочено изучаване на музикална композиция, Обер става ученик на [[Луиджи Керубини]], под чието влияние талантът му успешно се разгръща.

През 1813 година хладният прием на неговата дебютна опера в едно действие ''Le séjour militaire'' за няколко години разколебава Обер да продължи да се занимава с музика. Но провала на семейния бизнес и смъртта на баща му през 1819 година отново го принуждават да се завърне към своето призвание и да превърне мечтата си в професиятадоживотна на живота му и средство за препитаниепрофесия. Обер пише нова опера, ''Le testament et les billets-doux'' (1819), която отново не среща радушния прием на публиката, но той проявява постоянство и усилията му са възнаградени още през следващата година, когато с пълен успех поставя своята опера в три действия ''La bergère châtelaine''.

Това бил първият от дългата поредица брилянтни успехи на Даниел Обер. През 1822 той започва своето дългогодишно сътрудничество с [[либрето|либретиста]] Йожен Скриб. Операта от ''Leicester'' (1823), която е първият плод на общите им творчески усилия, е забележителна и с влиянията от [[Джоакино Росини]]. Въпреки това, Обер се отличава със собствен стил на лекота и грация, искряща жизнерадост, чистота и пикантност на мелодията, съвсемтипично по френски. Първият голям триумф на Обер е ''„Зидар и железар“'' (''Le maçon от'', 1825), който остава в репертоара на концертните зали чак до 20 век, с 525 изпълнения само в [[Опера Комик]]. През същата година е удостоен с титлата [[Кавалер на Почетния легион]].

Друг значим успех наза композитора е операта „Нямата''„[[Нямата от Портичи“Портичи]]“'' (''La muette de Portici''), известна още само като „Фенела“<ref name="sagaev" /> или „Мазаниело“ по името на главния си герой. Написана в Париж през 1828 и поставена на сцена на 29 февруари 1829 година, тя бързо покорява Европа, а овертюрата[[овертюра]]та, [[ария|ариите]] и хоровете[[хор]]овете от нея можели да бъдат чути навред. Дуетът ''Amour sacré de la patrie'' (''„Святата любов към родината“'') бил приветстван като втората „[[Марсилеза]]“, а изпълнението му в [[Брюксел]] на 25 август 1830, в което главната роля наглавния [[тенор]] изпълнява прочутият [[Адолф НуритНури]], поражда въстаниевълнения, коетокоито ставапрерастват предвестник нав Белгийската революция, която прогонвапрогонила холандските окупатори. Смята се, че именно тази опера подготвя почвата за появата на френската [[гранд опера]], чиито първи представители са ''„[[Вилхелм Тел (опера)|Вилхелм Тел]]“'' на Росини и ''„[[Робер Дяволът]]“'' на Майербер[[Джакомо Мейербер]].<ref name="sagaev" />

Съдбата отрежда операта му''„[[Фра „Фра Дяволо“Дяволо]]“'', чиято премиера е на 28 януари 1830 в театър Фейдо„Фейдо“, да стане най-популярното произведение на Обер, което и до днес е част от световния оперен репертор. През същата година композиторът е избран за главен диригент на дворцовия оркестър, след като през 1829 година е избран и за член на Френския[[Френска институтакадемия на науките|Френската академия на науките]] на мястото на починалия [[Франсоа Госек]]<ref name="sagaev" />. На 20 юни 1831 Обер жъне поредния си успех с операта ''„[[Любовен еликсир (Обер)|Любовен еликсир]]“'' (''Le philtre''), с участието на големия тенор НуритНури. Либретото скоро е преведено на италиански и поставено от [[Гаетано Доницети]] в[[Любовен едноеликсир (Доницети)|под същото име (''L'elisir d'amore'')]], за да се превърне една от най-успешниуспешните комическикомични опери на всички времена, ''„Любовен еликсир“''.

Две години по-късно, на 27 февруари 1833 година, втората гранд опера на Обер, ''„Густав„[[Густав III“III (опера)|Густав III]]“'' (''Gustave III''), също печели овациите на публиката и остава в оперния репертоар в продължение на години. Също както се случва с предишната му опера, нейното либрето също билое използвано от други композитори, дори два пъти: от [[Саверио Меркаданте]] за операта му ''Il reggente'' (''„Регентът“''), а след това и от [[Джузепе Верди]] за операта му ''„[[Бал с маски]]“'' (''Un ballo in maschera''). Обер се радва на още няколко големи успеха в Опера Комик: ''„[[Бронзовият кон]]“'' (''Le cheval de bronze'', 1835), ''„Посланикът“'' (''L'ambassadrice'', (1836), ''„[[Черното домино]]“'' (''Le domino noir'', 1837), ''„[[Езерото на феите]]“'' (''Le lac des fées'', 1839) ''„[[Брилянтите от короната]]“'' (''Les diamants de la couronne, ''1841) и ''La part du diable'' (''„Делът на Дявола“'', 1843).

Междувременно, през 1842, по желание на [[Луи -Филип]], Обер наследява учителя си Керубини като директор на Парижката консерватория. През 1857 година [[Наполеон III]] го назначава за свой императорски [[капелмайстор]].

В късните си години Обер чувствително намалява темпа на композиране. 1850-те години отбелязва с комичната опера с трагичен финал ''„[[Манон Леско (Обер)|Манон Леско]]“'' (18561855), и с преработки на ''„Бронзовият кон“'' и ''„Фра Дяволо“'', и двете от 1857 година. Следващият му триумф е чак от 1868 година с комичната опера ''Le Premier jour de bonheur'' (''„Първият ден на щастие“'').

Мъдрите слова на Обер, неговата отзивчивост и доброта му печелят уважението и любовта на съгражданието. По време на германската обсада на Париж отпрез 1870-71 година той се радва на спокоен живот у дома си, но мизерията, която връхлита по време на [[Парижка комуна|Парижката комуна]], изтощава 89-годишния Обер и той умира на 13 май 1871.