Обсада на Одеса: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) →Отразяване на румънските атаки от 28 август до 30 септември: + взривяването на Воронцовския маяк |
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 70:
В утрото на 12 септември румънските войски преминават в настъпление в полосата на 25-та („Чапаевската“) дивизия. Два дни по-късно командващият на Приморската армия Георгий Софронов дава заповед за оттегляне на левофланговите части на южния сектор на нова отбранителна линия и иска от подкрепления от Върховното главно командване. По нареждане на [[Ставка на Върховното главно командване|Ставката]], на [[17 септември]] [[ескадра]]та на контраадмирал [[Лев Владимирски]] пренася от Новоросийск в Одеса 157-ма стрелкова дивизия и други подразделения. <ref name="hwarodesa"/><ref name="vovenz504"/>
Ден по-рано (на 16 септември) 1-ви румънски армейски корпус овладява височините северозападно от селището Грос Либентал. Румънското командване очаква това да е последният щурм на съветските позиции. [[Маршал]] Антонеску и [[бригаден генерал]] [[Александру Йоанитиу]] (началник на румънския Генерален щаб) пристигат на фронта на [[17 септември]], за да присъстват на офанзивата. Йоанитиу обаче загива при нелеп инцидент. <ref name="art7"/> До [[21 септември]] румънците успяват да излязат на главната линия на отбраната, в западния и южния ѝ сектор. <ref name="hwarodesa"/> Особено силен е натискът им в източната част на отбраната. Излизайки на провлака между [[Куялницки лиман|Куялницкия лиман]] и крайбрежието североизточно от Одеса, румънците могат да водят систематичен артилерийски обстрел по града и по корабите, преминаващи на 4-5 мили от брега. <ref name="soldat2"/> За да ги лишат от възможността да водят прицелен огън по акваторията на пристанището, на 15 септември руснаците взривяват Воронцовския маяк. <ref> {{икона ru}} [http://zalizyaka.livejournal.com/10047.html ''Кто взрывал Крещатик. Одесское доказательство'']. Част 1</ref>
Ред 80:
След отхвърлянето на румънците от източния сектор на отбраната, съветските войски в Одеса започват да се чувстват все по-уверено. Положението при Одеса е благоприятно за продължителна обсада. Военният съвет обсъжда въпросите по подготовката на армията за зимата. Градът също се готви за зимния период - на 24 септември бюрото на областния комитет приема постановление за подобряване на условията на живот в катакомбите, където са се преселили хиляди семейства, спасявайки се от бомбардировките. <ref> {{икона ru}} [http://militera.lib.ru/memo/russian/krylov1/08.html ''Не померкнет никогда'']</ref>
В началото на октомври 1941 г. обаче обстановката на Южния фронт, която влияе съществено на положението на обсадената Одеса, става все по-напрегната. След разгрома на съветските войски в [[битка при Киев (1941)|битката при Киев]] немската група армии „Юг“ продължава бързото си придвижване на изток, заплашвайки [[Донбас]], [[Крим]] и [[Ростов]] (виж [http://www.victory.mil.ru/war/maps/003.jpg '''картата''']<ref name="60let"/>). При завладяване на Кримския полустров от германците Одеса би се оказала далеч зад фронтовата линия и съдбата на града на войските в него би била предопределена. Отчитайки тези обстоятелства, на 30 септември 1941 г. [[Ставка на Върховното главно командване|Ставката]] приема решение за евакуацията на войските от Одеса и прехвърлянето им за усилване на 51-ва отделна армия в Крим. <ref> {{икона ru}} [http://www.rustrana.ru/article.php?nid=20786 Оборона Одессы и Севастополя. Оборона Одессы. Последние дни обороны]</ref>
Евакуацията е организирана тайно от противника. За да заблудят румънското командване, на 2 октомври две съветски дивизии предприемат атака от селището Далник, западно от Одеса. Атаката е отбита с тежки загуби на атакуващите, но евакуацията на Приморската армия е осъществена скришом, без загуби<ref name="axw14">Axworthy, M., Serbanescu, H. ''The Romanian Army of World War 2'' (Osprey Publishing 1992, ISBN 1855321696), стр. 14</ref>. От 1 до 16 октомври в Крим, на транспортни и бойни кораби са превозени 86 000 бойци, 15 000 души гражданско население, военна техника, както и 25 000 тона различни товари.<ref name="vovenz504">Козлов, М. (гл. ред.) Великая отечественная война 1941-1945. Энциклопедия (Издателство „Советская Энциклопедия“, Москва 1985), стр. 504-505</ref> В града остават около 250 000 жители. По съветски документи, в Одеса преди евакуацията е имало 659 румънски и немски военнопленници, които, според редица автори са разстреляни в двора на сградата на НКВД. При оттеглянето си, съветските сапьори взривяват градската електростанция, стената на Хаджибейския лиман, пристанищните съоръжения, унищожават голяма част от оборудването и инсталациите, които не могат да бъдат евакуирани и минират редица здания и учреждения. Последни са разрушени бреговите батареи. <ref> {{икона ru}} [http://zalizyaka.livejournal.com/10252.html ''Кто взрывал Крещатик. Одесское доказательство'']. Част 2</ref> ▼
▲Евакуацията е организирана тайно от противника. За да заблудят румънското командване, на 2 октомври две съветски дивизии предприемат атака от селището Далник, западно от Одеса. Атаката е отбита с тежки загуби на атакуващите, но евакуацията на Приморската армия е осъществена скришом, без загуби<ref name="axw14">Axworthy, M., Serbanescu, H. ''The Romanian Army of World War 2'' (Osprey Publishing 1992, ISBN 1855321696), стр. 14</ref>. От 1 до 16 октомври в Крим, на транспортни и бойни кораби са превозени 86 000 бойци, 15 000 души гражданско население, военна техника, както и 25 000 тона различни товари.<ref name="vovenz504">Козлов, М. (гл. ред.) Великая отечественная война 1941-1945. Энциклопедия (Издателство „Советская Энциклопедия“, Москва 1985), стр. 504-505</ref>
На 16 октомври, в 10<sup>30</sup> ч., предните патрули на 7-ма румънска пехотна дивизия навлизат в Одеса. В 16<sup>00</sup>ч. е овладяно пристанището. До вечерта и последните точки на съпротива в града са унищожени. <ref name="art7"/>
Line 91 ⟶ 92:
Заради минирането преди евакуацията, германските и румънските [[военноморски сили]] не могат да използват пристанището на Одеса няколко месеца. <ref> {{икона en}} Nathan Miller. [http://books.google.bg/books?id=9wqkVBuiCgEC&pg=PA181&lpg=PA181&dq=Odessa+German+Black+sea+naval+base+World+war+1941&source=bl&ots=o73Mcox-Ec&sig=ITsHzWjsnxSrJl5mcWI7jxDdCmY&hl=bg&sa=X&oi=book_result&resnum=4&ct=result#PPA182,M1 ''War at Sea: A Naval History of World War II''] Oxford University Press US. 1997 г. ISBN 0195110382
</ref>
==Окупационен режим==
| |||