Разлика между версии на „Битка при Смоленск (1941)“

БМ-13; отбой
(БМ-13; отбой)
 
В историческата литература е изказано становище, че Смоленската битка има решаващ принос за провала на плана „Барбароса“ и германската стратегия за [[Блицкриг|„светкавична война“]], тъй като германските войски извоюват успехите си с цената на невъзвратими загуби на човешки ресурси и време.<ref>Николов, Р. ''1941 – Годината на планетарния сблъсък'', стр. 62, във: [http://www.vi-books.com/vis/vis5/vis5.1/vis5.1.pdf Военноисторически сборник, 2005 (№1)] (взето от „Военно издателство“, 21.1.2009)</ref>
 
По време на битката при Смоленск през юли 1941 г. за първи път е използвана на дело (от съветска страна) [[реактивна система за залпов огън]], добила популярност под названието „Катюша“ ([[БМ-13 Катюша|БМ-13]]).<ref>Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 8</ref><ref>Петров, А. [http://nvo.ng.ru/history/2008-06-20/12_katusha.html ''Загадка первого залпа "катюш"''], (статия от „Независимое военное обозрение“, 20.6.2008)</ref>
 
== Подготовка ==
На 8 август танковата група на Гудериан настъпва на юг с цел да обкръжи съветските войски около Киев и западно от Днепър. За две седмици боеве Гудериан изминава 140 км от Рославъл до [[Стародуб]]. Настъплението подкрепя 2-ра армия на генерал [[Максимилиан фон Вайхс]], която завзема Гомел. Напредналата в посока Бобруйск 21-ва съветска армия е откъсната от останалите съветски войски.<ref>Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 21-22</ref><ref name="urvyv128">''1941 год — уроки и выводы'', [http://militera.lib.ru/h/1941/03.html стр. 128-129]</ref> Пленени са 78&nbsp;000 червеноармейци.<ref name="tipp"/> В началото на септември Гудериан преодолява контраатаките на съветските 3-та и 13-та армия откъм [[Брянск]] и масираните бомбардировки от въздуха (с участието на 460 съветски самолета), форсира (10 септември) река [[Десна]] и излиза в дълбокия тил на съветската групировка около Киев<ref name="urvyv128"/>.<ref>Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 25-26</ref>
 
Промяната в направлението на германските удари позволява на съветското командване да привлече допълнителни резерви и да подсили отбраната на Москва. На 8 август съветските войски (19-та и 30-та армия) подновяват настъплението си при Духовщина, североизточно, а после и при [[Елня]], югоизточно от Смоленск, но напредват само с няколко километра. Опитите на Червената армия за отвоюване на Смоленск продължават и в началото на септември.<ref>Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 22-25</ref> Единственият голям успех в тези усилия е в [[битка при Елня|ликвидирането на Елнинския плацдарм]] (между 30 август и 8 септември) от 24-та армия на [[генерал-майор]] [[Константин Ракутин]].<ref>Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 26-27</ref> В отбранителни боеве около реките Западна Двина и [[Воп]] и при Елня войските от немските 4-та и 9-та армия търпят тежки загуби. Някои дивизии губят между 20 и 30 % от бойците си, а 161-ва пехотна дивизия е изтеглена от полесражението, след като три четвърти от нея са унищожени.<ref>Wray, T. ''Standing Fast'', стр. 54, 58-59</ref> Съветското командване обаче не разполага с достатъчно сили, за да продължи атаките. Затова на 10 септември Ставката нарежда на войските да преминат в отбрана. С това битката при Смоленск завършва.<ref name="IVOV79">Андроников, Н. (гл. ред.) ''История Второй мировой войны 1939-1945'', том 4, стр. 79</ref>
 
== Последици ==