Реактивна система за залпов огън: Разлика между версии

В Европа в началото на 30-те години на 20 в. в армията на [[Нацистка Германия]] е приета на въоръжение шестцевната РСЗО [[Небелверфер]], първоначално предназначена за изстрелване на реактивни димни снаряди и поставяне на [[димна завеса|димни завеси]], по-късно в началото на [[Втората световна война]] пригодена за употреба и на бойни снаряди. Това е първата РСЗО от съвременен тип.

[[Файл:Katjuscha 1938 Moscow.jpg|дясно|мини|[[БМ-13 Катюша]]]]

Следващата крачка е направена от [[Съветски съюз|Съветския съюз]], където работите над подобно оръжие се водят от 1920 г. Създадените през 1927 г. реактивни снаряди РС-82 (82-мм) и РС-132 (132-мм) са изпробвани (РС-82) в качеството им на въздушно въоръжение от съветските изтребители през 1939 г. във боевете над [[Битка при Халхин-Гол|Халхин-Гол]], след което през 1939 - 1941 г. се разработват първите самоходни РСЗО [[БМ-13 Катюша]] и БМ-8-24. Те са приети на въоръжение в Съветската армия в самото начало на [[Велика Отечествена война|Великата Отечествена война]], а до края на Втората световна война всяка от големите воюващи държави разработва свои варианти на РСЗО.

 

Най-общо самоходните РСЗО се състоят от високопроходимо колесно или верижно шаси, на което е монтирана артилерийската част (при буксируемите обикновено е монтирана върху колесен [[лафет]]). Тя от своя страна се състои от пакетът направляващи на снарядите (релси или гладкостенни тръби), механизъм за преместването му в хоризонтална и вертикална плоскост, механизми за насочване, уравновесяващ механизъм, прицелно и пусково оборудване.

 

 

[[cs:Raketomet]]