Анри дьо Гиз: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Файл:Guise-Henri.jpg|дясно|мини|230 п|Анри дьо Гиз]]
[[Файл:Guise.jpg|дясно|мини|230 п|Анри дьо Гиз]]
'''Анри I дьо Гиз''' (на [[френски език|френски]] ''Henri Ier de Guise'') е френски благородник (род. на [[31 декември]] [[1549]] - убит по заповед на крал [[Анри III (Франция)|Анри III]] на [[23 декември]] [[1588]]). С раждането си получава титлата принц дьо Жоанвил, а от 1563 г. е дук дьо Гиз и пер на Франция. Влиятелна политическа фигура, ръководител на Католическата лига по време на религиозните войни във Франция и един от организаторите на [[Вартоломеева нощ|Вартоломеевата нощ]]. Известен остава и с прозвището си ''Белязаният'' заради получен белег на лицето при едно от многобройните сражения, които води срещу протестантите.
 
Анри дьо Гиз е най-големият син на Франсоа дьо Гиз, убит през 1563 г. от протестантски благородник, и на Ан д`Ест. След смъртта на баща си е поставен под настойничеството на чичо си кардинал Шарл дьо Лорен, който се заема с неговото образование и го подтиква да пътува из Европа. През [[1565]] г. се сражава в Унгария срещу турците. След като се връща във Франция, вече пълнолетен, участва във втората и третата религиозни войни на страната на католиците и се отличава в битките при Жарнак ([[13 март]] [[1569]]) и Монконтур ([[3 октомври]] [[1569]]).