Ангеларий Охридски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 20:
На това място разказът за Ангеларий свършва и Теофилакт Охридски пропуска да опише дори неговото погребение. Не е трудно да се забележи, че той съобщава за ученика на Методий без задължителните за един житиен текст възторжени описания, хиперболи, славословия и [[агиография|агиографски]] похвати, които включват истории с чудеса, извършени от мощите на светеца. Ангеларий просто е една маргинална личност, спътник на истински интересуващия Теофилакт духовник - свети Климент.
Както е известно, Теофилакт Охридски съставя своето произведение за св. Климент на гръцки език. На практика Пространното житие на Климент Охридски е представител на [[византийска литература|византийската литература]]. Във времето на [[Втора българска държава|Втората българска държава]] житието не е преведено на български език и поради това остава изолирано и напълно непознато. Вероятно това е причината известно време, след като Теофилакт завършва творбата си, Ангеларий все още да не е популярен сред българското общество. Така например през 1211 г. името му е пропуснато при изготвянето на един официален документ на [[Българска православна църква|Българската църква]] - [[Синодик на цар Борил|Синодика на цар Борил]]. Включеното в този паметник славословие за учениците на Методий гласи: "''На Климент, неговия'' (на Методий) ''ученик, епископ на велика Морава и на учениците му Сава, Горазд и Наум, защото те много се потрудиха за славянските книги - вечна им слава.''" Отсъствието на Ангеларий се приема от учените за механична грешка на авторите. Това едва ли е вярно, след като друг български книжовен паметник от същата епоха - т. нар. [[Жития на Наум Охридски|Второ житие на Наум Охридски]] (първ. пол. на XIII век)- също съдържа информация за Методиевите ученици, но отново не споменава Ангеларий. В това житие четем: ''"Той ([[папа]] [[понтификат|Адриан II]]) ръкоположи и Климент и Наум с останалите свещеници и дякони... Наум и Климент дойдоха в илирийските и лихнидските земи..."''. Това произведение повтаря разказа за прекосяването на река Дунав, но, както личи, в предлаганата от неговия автор версия действащи лица са само Климент и Наум, а Ангеларий не съществува.
Между 1216 и 1234 гг. [[Българска православна църква|Охридската архиепископия]] се оглавява от Димитър Хоматиан, който също като своя предшественик Теофилакт е дълбок почитател на Климент и неговото духовно дело. Йерархът на Охрид написва на свой ред житийна творба за най-значимия светец на своя град, която в много отношения е повлияна от произведението на Теофилакт. В неговото [[Жития на Климент Охридски|Кратко житие на Климент Охридски]] името на Ангеларий естествено се появява: "''Пръв'' (Климент) ''заедно с божествения Наум, Ангеларий и Горазд усърдно изучил Свещеното писание...''". Не може да бъде пренебрегната онази подробност, че Димитър Хоматиан написва и Служба за Климент Охридски, която съпровожда Краткото житие. В него той вмъква следния стих: "''Ти си тръгнал от Рим, Клименте блажени, заедно с божествените мъже и твои съратници Методий, Горазд, Наум и Сава...''". По каква причина Димитър оставя Ангеларий настрани от останалите светци? Краткото житие на Климент от Димитър Хоматиан много скоро бива преведено на български език и вероятно се разпространява из цялата страна. Много е вероятно едва тогава българските книжовници и църковни дейци да научават за Ангеларий. Факт е, че малко по-късно - през вт. полов. или кр. на XIII век - на бял свят се появява първото българско произведение, използвано днес като извор за Методиевия последовател Ангеларий. Става дума за [[Жития на Константин-Кирил Философ|Краткото житие на Кирил]], известно като "Успение Кирилово". В него, както може да се очаква, не откриваме никакви нови данни за Ангеларий, а само една кратко споменаване на Методиевите следовници, сред които е включен и той. С това списъкът на средновековните творби, от които можем да почерпим някакви данни за светеца, е изчерпан.
| |||