Керемидчиоглува афера: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: '''Керемидчиоглува афера''' е една от най-съсипателните афери над революционното движение на б... |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Керемидчиоглува афера''' е една от най-съсипателните афери над революционното движение на българите в [[Македония]] и [[Одрин]]ско. Избухнала през [[юли]] [[1900]] г. тя е и първата от поредица афери разтърсили [[Лозенград]]ският район и изобщо структурите на ВМОРО в [[Одринска Тракия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/hs/hs_b_a4.html Силянов, Хр., „Спомени от Странджа. Бележки по Преображенското въстание в Одринско — 1903 г.“, стр. 230]</ref>
Причина за избухването и е пляването в местността „Св. Фотида”, при с. [[Раклица]] на гръцкия лекар от Лозенград Костаки Керемидчиоглу от [[българи|българска]] чета, изпратена от [[България]]. Лекаря е освободен срещу откуп от 800 лири. Последват обаче гонения и разкрития около организацията на ВМОРО в Лозенградския и [[Бунархисар]]ския район.
Избухването на Керемидчиоглувата афера довежда до залавянето и заточването на 16 български първенци само от [[Бунархисар]], други 20 души се принуждават да избягат, за да се скрият в България. Арестите нанасят силен удар над революционната дейност сред българите, довежда то страх и застой. Районният ръководител в Бунархисар Хр. Настев успява да избяга и да се спаси в България. Две години след Керемидчиоглувата афера в Бунархисар ВМОРО практически несработва.
{{цитат|„Нека добре се запомни, че срещу тези лири, които се донесоха в България, разори се цялата организация в един край, из който можеше да се съберат, ако беше нужно, не 800, а 10 000 лири. За 800 лири се хвърлиха безпощадно в затворите всички по-видни и събудени българи, някои от които са вече покойници от нанесените им побои. Българското население се лиши от своите интелигентни и ръководни сили, повечето от които бяха осъдени и изпратени в Паяскале, Синап и Акиякалеси, а други оставиха мило и драго и избягаха в България, за да се не върнат дълго време.”|Хр. Настев, тогавашен революционен ръководител в Бунархисар}} <ref>„Приноси към историята на въстаническото движение в Охридско” (1896–1903). Борбата в Бунархисарския район (с 13 образи). Съставил Ив. Пандалеев Орманджиев. Издава Тракийският върховен изпълнителен комитет. София, 1929, (стр. 152.)</ref>
| |||