Пол Брока: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
съмнения за авторство |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{авторски права}}
Пол Брока е френски лекар и патологоанатом,роден през 1824г.Пиер-Пол Брока,както е цялото име на изтъкнтия френски специалист получава световна популярност с откриването на речедвигателния център в мозъка.Този център се намира в третата фронтална гънка на слепоочния дял в лявото полукълбо на мозъчната кора.Брока прави знаменитото си откритие,когато прави аутопсия на един пациент в известния приют за душевноболни мъже "Бисетр" в Париж.Въпросният пациент страдал от болестта,която в наши дни се нарича алалия от логопедичната гилдия.Специфичното в патогенезата на това заболяване било,че болния страдащ от него не можел да говори,но въпреки това разбирал всичко и се опитвал да участва в процеса на комуникация чрез серия от нечленоразделни звуци,които чрез подходящата интонация и речева мелодика,представлявали особена форма на езиков праксис.Пациентът останал в историята като "господин Тан",тъй като това била и единствената сричка,която можел да произнесе приживе.Резултатите от аутопсията,съчетани с наблюденията на участъковия лекар от района на Монпелие д-р Марк Дакс,разкрили пред Брока строгата взаимовръзка,която съществува между коровите зони на мозъка и функционалната предназначеност на висшите психични функции.С това свое откритие Брока застанал начело на движението за тесен локализационизъм,което лансирало тезата,че висшите психични функции са локализирани в точно определени структури на мозъка.През 70-те години на 19-ти век,когато Карл Вернике открил топичното представителство на речеслуховия център в мозъка и разработил подробно патогенните последствия от неговото увреждане,тезата на Брока за функционалната специфика на коровите анализатори се потвърдила окончателно.Френският лекар се занимавал активно с мочъчната физиология и по-точно с проблематиката ситуирана около
|