Керемидчиоглува афера: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Керемидчиоглува афера''' е една от най-съсипателните афери над революционното движение на българите в [[Македония (област)|Македония]] и [[Одринска Тракия|Одринско]]. Избухнала през [[юли]] [[1900]] г. тя е и първата от поредица афери разтърсили [[Лозенград]]ския район и изобщо структурите на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] в Одринска Тракия.<ref>[http://www.promacedonia.org/hs/hs_b_a4.html Силянов, Христо. „Спомени от Странджа. Бележки по Преображенското въстание в Одринско — 1903 г.“, стр. 230]</ref>
Причина за избухването ѝ е пляването в местността „Света Фотида”, при село [[Раклица]], на гръцкия лекар и чифликчия от Лозенград Костаки Керемидчиоглу от [[българи|българска]]
Избухването на Керемидчиоглувата афера довежда до залавянето и заточването на 16 български първенци само от [[Бунархисар]], други 20 души са принудени да избягат в България. Арестите нанасят силен удар над революционната дейност сред българите, довежда до страх и застой. Районният ръководител в Бунархисар [[Христо Настев]] успява да избяга и да се спаси в България. Две години след Керемидчиоглувата афера в Бунархисар ВМОРО практически не съществува. Както пише Христо Настев:
|