Разлика между версии на „Митрашинци“

м ({{lang-mk|*}})
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от [[вилает]]а Малешева от [[1621]]-[[1622]] година е отбелязано село ''Митрасин'' с 64 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства)<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 286 </ref>. В края на [[19 век]] Митрашинци е българско село в Малешевска каза на [[Османска империя|Османската империя]].
 
В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], ''Митришин'' е посочено като село със 180 домакинства, като жителите му са 685 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 190-191.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] г. ''Митрошинци'' е населявано от 1 150 жители българи [[християнство|християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_33.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.228.]</ref>
 
В началото на 20 век цялото население на Митрашинци е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през [[1905]] година в Митрашинци има 1 216 българи екзархисти и функционира българско училище.<ref>D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. стр. 140-141</ref>