Битка при Смоленск (1941): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
БМ-13; отбой |
карти; допълнения |
||
Ред 3:
| конфликт = [[Източен фронт (Втора световна война)|Източен фронт]], [[Втора световна война]]
| картинка = Image:Eastern Front 1941-06 to 1941-09.png
| описание = Източният фронт по време на
| период = [[10 юли]] - [[10 септември]] [[1941]]
| място = [[Смоленск|Смоленска област]] (западна [[Русия]]), части от източна [[Беларус]] и северна [[Украйна]]
Ред 9:
| повод =
| територия =
| резултат = немска тактическа победа
| страна1 = [[Image:Flag of Germany 1933.svg|25px]] [[Нацистка Германия]]
| страна2 = [[Image:Flag of the Soviet Union 1923.svg|25px]] [[Съветски съюз]]
Ред 20:
|}}
'''Битката при Смоленск''' е мащабен сблъсък между [[Трети райх|немски]] и [[СССР|съветски]] войски през лятото на 1941 г., част от [[операция Барбароса|операция „Барбароса“]].
В хода на битката
ISBN 0714633690, стр. 112</ref>. Съветските усилия за отвоюване на Смоленск през август и началото на септември не се увенчават с успех, но отбраната по московското направление укрепва до следващия германски щурм през октомври 1941 г. ([[Операция Тайфун|Операция „Тайфун“]]).
В историческата литература е изказано становище, че Смоленската битка
По време на битката при Смоленск, през юли 1941 г., за първи път е използвана
== Обстановка преди битката ==
В последните дни на юни 1941 г. 670-хилядната групировка на [[Западен фронт (СССР)|Западния фронт]] е разгромена от германската [[група армии „Център“]] в [[Беларуска операция (1941)|сражението при Бялисток и Минск]]. След завземането на [[Минск]] (28 юни) пътят на настъпващите германски войски към [[Москва]] преминава през т. нар. „Смоленски врати“ – района около град [[Смоленск]], където реките [[Днепър]] и [[Западна Двина]] текат паралелно една на друга и създават своеобразен коридор в източна посока. Планът на командващия групата армии, [[фелдмаршал]] [[Федор фон Бок]], е да завладее този коридор, като разсече с бронираните си части (2-ра танкова група, начело с Гудериан, и 3-та, начело с Хот) противниковата отбрана и обкръжи съветските войски около Смоленск. Унищожаването на обкръжения противник се пада на пехотните сили на групата армии (2-ра и 9-та армия). В помощ на Бок действа и 16-та армия от [[група армии „Север“]].<ref name="stat3-6">Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 3-6</ref>
[[Ставка на Върховното главно командване|Ставката на съветското Върховно главно командване]] предприема енергични мерки да възстанови Западния фронт, като привлича в състава му четири армии от стратегическия резерв (19-та, 20-та, 21-ва и 22-ра), още една от [[Украйна]] (16-та), и реорганизира други две (4-та и 13-та), разбити по-рано в Беларус.<ref name="stat3-6"/> На 200 километра източно от Днепър започва изграждане на втора защитна линия от още шест резервни армии (24-та, 28-ма, 29-та, 30-та, 31-ва и 32-ра).<ref name="vyvody126">''1941 год — уроки и выводы'', [http://militera.lib.ru/h/1941/03.html стр. 126-127] („Воениздат“, Москва 1992, цит. по: [http://militera.lib.ru Проект „Военная литература“], 18.1.2009)</ref><ref>[http://ww2doc.50megs.com/Issue37/Issue37_004.html Заповед №00334] на Ставката на Върховното командване от 14 юли 1941 г.</ref>
Със стремителното си настъпление след падането на Минск германските танкови групи не дават
=== Реорганизации на съветските войски в хода на битката ===
Line 45 ⟶ 46:
== Начало на битката (10 - 20 юли) ==
[[Файл:Vitebsk Senno.jpg|дясно|мини|250п|Сражения на подстъпите на Витебск и Орша (5-9 юли 1941)]]
На 10 юли танковата група на Гудериан (наброяваща 450 танка) напада съветската 13-та армия при [[Могильов]]. Възползвайки се от пълното си превъзходство в танкове и авиация, до вечерта на 11 юли немците завземат [[плацдарм]]и на левия бряг на [[Днепър]] северно и южно от града. В същото време генерал Хот напада с 500 танка съветската отбрана около Витебск. Градът е завзет, тъй като натоварената с отбраната му 19-та армия не успява да се съсредоточи навреме. В резултат на този успех групата на Хот се вклинява между 20-та и 22-ра армия, разположени съответно северно и южно от Витебск. Двете немски танкови групи захождат към Смоленск от югозапад (Гудериан) и северозапад (Хот). След ожесточени боеве 19-та съветска армия престава да съществува като бойна единица. Отделни нейни части отстъпват разпръснато към Смоленск.<ref name="stat6-10">Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 6-10</ref> На 16 юли 29-та моторизирана дивизия на Вермахта завзема Смоленск, а [[7-ма танкова дивизия (Вермахт)|7-ма танкова дивизия]] достига [[Ярцево]], пресичайки железопътната линия между Смоленск и [[Вязма]]. Две съветски армии (16-та и 20-та, заедно с остатъците от 19-та) се оказват
* [http://rkka.ru/maps/smolensk.jpg '''Карта на Смоленското сражение, 10.7-10.9.1941''']<ref>източник: [http://rkka.ru/ РККА] (достъп от 22.1.2009)</ref>▼
[[Файл:The Battle of Smolensk (10-18.7.1941).jpg|дясно|мини|250п|Германското настъпление до Смоленск и Ярцево (10-16 юли 1941)]]
За да подсигурят фланговете на войските, пробили си път до Смоленск, други германски части се заемат да разширят контролираните територии на север и юг. На север, до 20 юли те разбиват Полоцкия укрепен район (на десния бряг на [[Западна Двина]]), завземат [[Невел]] и [[Великие Луки]]. На югоизток, благодарение на успешните действия на [[3-та танкова дивизия (Вермахт)|3-та танкова дивизия]], в района на Могильов са обкръжени части от съветските 13-та и 4-та армия (четири стрелкови дивизии, части от 61-ви стрелкови и 20-ти механизиран корпус).<ref name="stat6-10"/> С това обаче южният фланг на група армии „Център“ не е подсигурен, защото на 13 юли в офанзива преминава 21-ва съветска армия, командвана от генерал [[Фьодор Кузнецов]]. Нейният 63-ти корпус начело с генерал [[Леонид Петровски]] форсира Днепър и завзема Рогачьов и Жлобин, южно от [[Могильов]]. Други съединения на 21-ва армия достигат до река [[Березина]] и наближават [[Бобруйск]]. За да не допусне обхождане на главните си сили, немското командване е принудено да прехвърли в района петнадесет дивизии. Това води до отслабване на натиска към Москва.<ref>Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 13-15</ref>
== Втора фаза (21 юли – 7 август) ==
{{Основна|Битка при Рославъл}}
Напредвайки все по-дълбоко в съветска територия, германските войски са принудени да воюват на все по-широк фронт. Отделни армии и корпуси губят пряка връзка помежду си. В пространствата между и зад тях остават боеспособни съветски части, които контраатакуват по фланговете и тила на германските войски.<ref>Wray, T. ''Standing Fast: German Defensive Doctrine on the Russian Front during the Second World War'', Fort Leavenworth, Kansas 1983, стр. 43-44 ([http://cgsc.leavenworth.army.mil/carl/contentdm/home.htm Combined Arms Research Library], 10.1.2009)</ref> С директива на [[Хитлер]] от 19 юли в последната десетдневка на месеца са наложени сериозни промени в разположението на група армии „Център“. Започва прехвърляне на танковите войски на север и на юг за осигуряване на оперативната връзка със съседните групи армии. С продължаването на офанзивата към Москва са натоварени пехотните сили на групата „Център“ (4-та и 9-та армия).<ref>Мягков, М. ''Вермахт у ворот Москвы, 1941-1942'', [http://militera.lib.ru/research/myagkov/01.html стр. 34-35]</ref>
▲* [http://rkka.ru/maps/smolensk.jpg '''Карта на Смоленското сражение, 10.7-10.9.1941''']<ref>източник: [http://rkka.ru/ РККА] (достъп от 22.1.2009)</ref>
В същото време Ставката хвърля в Смоленското сражение двадесет свежи дивизии. Разделени на пет оперативни групи, те атакуват на широк фронт без необходимата концентрация на силите. Затова успехите им са единични. На 21 юли е отвоюван (временно) Великие Луки. На 27 юли оперативната група на генерал [[Константин Рокосовски]] изтласква немците от Ярцево и се приближава до обкръжените 16-та и 20-та армия.<ref name="stat15-17">Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 15-17</ref> На същия ден обаче в немски ръце пада Могильов с 12 000 съветски военнопленници.<ref name="stat6-10"/> Съветските опити за обкръжаване и разгром на немските войски около Смоленск претърпяват неуспех. На 3 август оперативната група на генерал [[Владимир Качалов]] (28-ма армия), която настъпва от югоизток, е обкръжена край Рославъл и скоро след това е разгромена. В резултат на боеве за мостовете на Днепър край Соловьово, между 4 и 6 август останките от 16-та и 20-та армия се измъкват от обкръжението.<ref name="stat11"/> Много войници от тези две армии попадат в плен. По немски данни, в боевете западно от Смоленск и в околностите на града Вермахтът успява да плени 310 000 души. При Рославъл са пленени други 38 000 червеноармейци.<ref name="tipp">Типпельскирх, К. ''История Второй мировой войны'', [http://militera.lib.ru/h/tippelskirch/05.html стр. 254-255] („Полигон“, Санкт Петербург 1999, цит. по: [http://militera.lib.ru/ Проект „Военная литература“], 19.1.2009)</ref>▼
▲В същото време Ставката хвърля в Смоленското сражение двадесет свежи дивизии. Разделени на пет оперативни групи, те атакуват на широк фронт без необходимата концентрация на силите. Затова успехите им са единични. На 21 юли е отвоюван (временно) Великие Луки. На 27 юли оперативната група на генерал [[Константин Рокосовски]] изтласква немците от Ярцево и се приближава до обкръжените 16-та и 20-та армия.<ref name="stat15-17">Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 15-17</ref> На същия ден обаче в немски ръце пада Могильов с 12 000 съветски военнопленници.<ref name="stat6-10"/> Съветските опити за обкръжаване и разгром на немските войски около Смоленск претърпяват неуспех. На 3 август оперативната група на генерал [[Владимир Качалов]] (28-ма армия), която настъпва от югоизток, е обкръжена край Рославъл и скоро след това е разгромена. Пленени са 38 000 души.<ref name="tipp"/> В резултат на боеве за мостовете на Днепър край Соловьово, между 4 и 6 август останките от 16-та и 20-та армия се измъкват от обкръжението.<ref name="stat11"/> Много войници от тези две армии попадат в плен. По немски данни, в боевете западно от Смоленск и в околностите на града Вермахтът успява да плени 310 000 души, други 100 000 успяват да се оттеглят<ref>Zabecki, D.
Независимо от тези немски успехи, съветската отбрана източно от Смоленск не е сломена. Пренасочването на голяма част от танковите войски, изтощаването на пехотните части и проблемите в снабдяването налагат временно спиране на немското настъпление към Москва.<ref>Wray, T. ''Standing Fast'', стр. 48-49</ref> Допълнителен фактор за отлагане на офанзивата към съветската столица е съсредоточаването на значителни съветски сили по средното течение на Днепър (около [[Киев]]). Затова на 30 юли Хитлер издава нова директива, с коята германските войски по московското направление преминават в отбрана. <ref>Мягков, М. ''Вермахт у ворот Москвы, 1941-1942'', [http://militera.lib.ru/research/myagkov/01.html стр. 32, 35, 42]</ref>
== Трета фаза (8 август – 10 септември) ==
{{основна|Битка при Гомел|Битка при Елня}}
[[Файл:Invasion1941.jpg|дясно|мини|300п|Фронтовата линия на 25 август показва уязвимостта на южния фланг на група армии „Център“]]На 8 август танковата група на Гудериан настъпва на юг с цел да обкръжи съветските войски около Киев и западно от Днепър. За две седмици боеве Гудериан изминава 140 км от Рославъл до [[Стародуб]]. Настъплението подкрепя 2-ра армия на генерал [[Максимилиан фон Вайхс]], която завзема Гомел. Напредналата в посока Бобруйск 21-ва съветска армия е откъсната от останалите съветски войски.<ref>Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 21-22</ref><ref name="urvyv128">''1941 год — уроки и выводы'', [http://militera.lib.ru/h/1941/03.html стр. 128-129]</ref> Пленени са 78 000 червеноармейци.<ref name="tipp"/> В началото на септември Гудериан преодолява контраатаките на съветските 3-та и 13-та армия откъм [[Брянск]] и масираните бомбардировки от въздуха (с участието на 460 съветски самолета), форсира (10 септември) река [[Десна]] и излиза в дълбокия тил на съветската групировка около Киев<ref name="urvyv128"/>.<ref>Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 25-26</ref>
Промяната в направлението на германските удари позволява на съветското командване да привлече допълнителни резерви и да подсили отбраната на Москва. На 8 август съветските войски (19-та и 30-та армия) подновяват настъплението си при Духовщина, североизточно, а после и при [[Елня]], югоизточно от Смоленск, но напредват само с няколко километра. Опитите на Червената армия за отвоюване на Смоленск продължават и в началото на септември.<ref>Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 22-25</ref> Единственият голям успех в тези усилия е в [[битка при Елня|ликвидирането на Елнинския плацдарм]] (между 30 август и 8 септември) от 24-та армия на [[генерал-майор]] [[Константин Ракутин]].<ref>Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 26-27</ref> В отбранителни боеве около реките Западна Двина и [[Воп]] и при Елня войските от немските 4-та и 9-та армия търпят тежки загуби. Някои дивизии губят между 20 и 30 % от бойците си, а 161-ва пехотна дивизия е изтеглена от полесражението, след като три четвърти от нея са унищожени.<ref>Wray, T. ''Standing Fast'', стр. 54, 58-59</ref> Съветското командване обаче не разполага с достатъчно сили, за да продължи атаките. Затова на 10 септември Ставката нарежда на войските да преминат в отбрана. С това битката при Смоленск завършва.<ref name="IVOV79">Андроников, Н. (гл. ред.) ''История Второй мировой войны 1939-1945'', том 4, стр. 79</ref>
| |||