Чужди думи: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кат
Ред 6:
 
== Чуждици и заемки ==
Процесът на заемане на чужди думи има пряко отношение към въпроса за т. нар. „чистота на езика”. Според някои езиковедци има чужди думи, които обогатяват езика, тъй като те нямат домашен еквивалент, докато други го „замърсяват”, опитват се да заместят съществуващи български думи. Първите се наричат '''заемки''', а вторите '''чуждици'''. Известно е становището на известния наш езиковед [[Любомир Андрейчин]] ("Из историята на нашето езиково строителство", Л. Андрейчин, “Народна просвета”, София, 1986 [http://promacedonia.com/la/la3_11.html]), че:
 
:„ ... можем да различим два вида чужди думи в нашия език: едни, които допринасят (или са допринесли в миналото) за обогатяването му и са внедрени или могат да се внедрят в общонародната или професионалната практика, и други, които са непотребни и дори вредни за езика ни (тъй като той си има хубави точни свои съответствия срещу тях) и са трудно се възприемат от по-широките среди. Първият вид чужди думи се наричат [[заемки]], а вторият — [[чуждици]]. Така например думи от чужд произход, като ''физика, философия, математика, граматика, материализъм, социализъм, комунизъм, конституция, демокрация, република, университет, министър, партия, сцена, машина, мода'' и мн. др., са напълно установени културни заемки в нашия език, срещу които би било безсмислено и неоправдано да се води борба. Като пример за непотребни чуждици може да се посочат думи като ''ниво'' или ''уровен'' (равнище), ''стриктно'' (точно), ''реставрирам'' (възстановявам), ''констатирам'' (установявам), ''осторожен'' (предпазлив), ''немедлено'' (незабавно), ''обязателство'' (задължение), ''успеваемост'' (успех в училище), ''начиная'' (започвайки, като се започне) и мн. др. Разбира се, точно разграничение между заемки и чужцици в много случаи е трудно да се направи. Борбата за чистотата на националния език е борба срещу употребата и проникването на непотребни елементи от чуждоезичен произход. Когато тази борба има характер на организирано движение, тя се нарича [[пуризъм]].”