|
|войсково поделение=
|командвания=Народен комисар на<br>отбраната на СССР
|биткивойни=[[Първа световна война]],<br>[[Гражданска война в Русия]],<br>[[Полско-съветска война]],<br>[[Зимна война]],<br>[[Втора световна война]]
|битки=[[Битка при Смоленск (1941)]],<br>[[Битка при Харков (1942)]]
|награди=[[Герой на Съветския съюз]],<br>[[Орден Победа|Орден „Победа“]] и др.
|родства=
През септември 1939 г. командва част от съветските войски (Украинския фронт), които нахлуват в [[Полша]] шестнадесет дни след германското нахлуване. В резултат на този „освободителен поход“<ref name="60let">[http://victory.mil.ru/people/01/01/timohenko.html Тимошенко] (взето от сайта [http://victory.mil.ru/ ''60 лет великой победе''] на 5.6.2008)</ref> Съветският съюз окупира Западна [[Украйна]]. В началото на 1940 г. води бойните действия срещу [[Финландия]] в [[Съветско-финландска война (1941-1944)|Зимната война]]. От май 1940 до юли 1941 г. е народен комисар (съветски термин за „министър“) на отбраната на СССР<ref name="60let"/>.
След нападението на Германия срещу Съветския съюз (22 юни 1941 г.) Тимошенко оглавява за кратко време [[Ставка на Върховното главно командване|Ставка на главното командване на въоръжените сили]]. ВпоследствиеНа 2 юли е определен за командващ войските на Югозападното[[Западен направлениефронт (СССР)|Западния фронт]], а впоследствие и на фронтацялото срещуЗападно направление, което прикрива най-прекия път на германците към [[Москва]] – този през [[Минск]] и [[Смоленск]]. В хода на [[Битка при Смоленск (1941)|Смоленското сражение]] в началото на август три от армиите на маршал Тимошенко са разгромени, но немското настъпление е временно спряно.
През май 1942 г. ръководиТимошенко армиите наръководи Югозападния и Южния фронт в [[Битка при Харков (1942)|Харковската битка]], която започва обещаващо, но завършва с тежко поражение за [[Червена армия|Червената армия]] заради недоброто обезпечение на фланговете на настъпващите войски и ненавременната заповед за отстъпление на частите, застрашени от обкръжение<ref>Бешанов, В. ''Год 1942 — „учебный“'', Харвест 2003, [http://militera.lib.ru/research/beshanov_vv/14.html стр. 211-234] (от сайта [http://militera.lib.ru ''Проект „Военная литература“''], 5.6.2008)</ref>. При реорганизациите на съветското командване след началото на немската лятна офанзива Тимошенко губи поста си начело на Югозападното направление, но остава командващ фронт. Невъзстановени от загубите в предходните сражения, войските му са принудени да отстъпят от Източна Украйна под натиска на немците в началото на юли. За няколко дни Тимошенко командва отбраната на подстъпите към Сталинград, в големия завой на Дон.<ref>''История Второй мировой войны 1939-1945'', „Воениздат“, Москва 1973, т. 5, [http://www.istorya.ru/book/ww2/229.php Начало Сталинградской битвы] (от сайта [http://www.istorya.ru ''История России''], 5.6.2008)</ref> През есента на 1942 г. му е дадено командването на [[Северозападен фронт|Северозападния фронт]], начело на който остава до март 1943 г. Впоследствие до капитулацията на Германия през май 1945 г. Тимошенко служи като представител на Ставката и координатор на бойни операции в различни участъци на [[Източен фронт (Втора световна война)|Източния фронт]].<ref name="60let"/>
{{Портал Втора световна война}}
== Източници ==
|
