Уикипедия

Битка при Смоленск (1941): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
карти; допълнения
дати; Сенно
Ред 4:
| картинка = Image:Eastern Front 1941-06 to 1941-09.png
| описание = Източният фронт по време на битките при Смоленск и Киев
| период = [[10 юли|4 (10) юли]] - [[6 август]] ([[10 септември]]) [[1941]]<ref>Битката е продължавала от 10 юли до 10 септември според съветски и руски историци – Андроников, Н. (гл. ред.) ''История Второй мировой войны 1939-1945'', том 4, стр. 71, 79; Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006). В западни изследвания и справочници за начало се сочи 4 юли, а за край – 6 август – Zabecki, D. ''World War II in Europe: An Encyclopedia'' (Taylor & Francis, 1999, ISBN 0824070291), стр. 1304; Ballhausen, H. ''Chronik des zweiten Weltkriegs'' (Wissen Media Verlag, 2004, ISBN 3577143673), стр. 134</ref>
| период = [[10 юли]] - [[10 септември]] [[1941]]
| място = [[Смоленск|Смоленска област]] (западна [[Русия]]), части от източна [[Беларус]] и северна [[Украйна]]
| причина =
Ред 34:
[[Ставка на Върховното главно командване|Ставката на съветското Върховно главно командване]] предприема енергични мерки да възстанови Западния фронт, като привлича в състава му четири армии от стратегическия резерв (19-та, 20-та, 21-ва и 22-ра), още една от [[Украйна]] (16-та), и реорганизира други две (4-та и 13-та), разбити по-рано в Беларус.<ref name="stat3-6"/> На 200 километра източно от Днепър започва изграждане на втора защитна линия от още шест резервни армии (24-та, 28-ма, 29-та, 30-та, 31-ва и 32-ра).<ref name="vyvody126">''1941 год — уроки и выводы'', [http://militera.lib.ru/h/1941/03.html стр. 126-127] („Воениздат“, Москва 1992, цит. по: [http://militera.lib.ru Проект „Военная литература“], 18.1.2009)</ref><ref>[http://ww2doc.50megs.com/Issue37/Issue37_004.html Заповед №00334] на Ставката на Върховното командване от 14 юли 1941 г.</ref>
 
Със стремителното си настъпление след падането на Минск германските танкови групи не дават време на съветските подкрепления да изпълнят нареждането на Ставката да се укрепят на линията [[Могильов]] – [[Орша]] – [[Витебск]] – [[Полоцк]] и завземат бързо ключови предмостия на Днепър. Съсредоточаването на съветските войски е допълнително затруднено от германските военновъздушни сили, които имат пълно господство във въздуха. Поради тези причини в началото на битката за Смоленск войските от първия ешелон на Федор фон Бок имат значително превъзходство над своя противник (430&nbsp;000 войници, над 1&nbsp;000 танка, 6&nbsp;600 оръдия, 1&nbsp;500 самолета срещу 275&nbsp;000 бойци, 145 танка, 3&nbsp;800 оръдия, 383 самолета<ref name="vyvody126"/>). Съветските сили са недостатъчни за създаване на плътна отбранителна линия; отделни дивизии трябва да отбраняват участъци, широки десетки километри.<ref name="stat3-6"/>
 
=== Реорганизации на съветските войски в хода на битката ===
Ред 45:
Споменатите фронтове (Западен, Резервен, Централен и Брянски) са оперативно подчинени на главното командване на Западното направление, което от 10 юли е поверено на маршал Тимошенко.<ref>Мягков, М. ''Вермахт у ворот Москвы, 1941-1942'', [http://militera.lib.ru/research/myagkov/app.html#137 стр. 48, бел. 137] (РАН, Москва 1999, цит. по: [http://militera.lib.ru/ Проект „Военная литература“], 19.1.2009); Португальский, Р., Доманк, А., Коваленко, А. ''Маршал С. К. Тимошенко'' („МОФ Победа - 1945 год“, Москва 1994, цит. по [http://militera.lib.ru/ Проект „Военная литература“], 24.1.2009), [http://militera.lib.ru/bio/domank/04.html стр. 162-163, 173-176, 179-180]</ref>
 
== Начало на битката (10 -до 20 юли) ==
[[Файл:Vitebsk Senno.jpg|дясно|мини|250п|Сражения на подстъпите на Витебск и Орша (5-9 юли 1941)]]
В първите дни на юли 1941 г. танковите войски на Хот и Гудериан достигат бреговете на Западна Двина и Днепър. В стремежа си да не допуснат реорганизация на съветската отбрана около Смоленск, те се откъсват от пехотните съединения, които се борят със съветските войски, обкръжени в западна и централна Беларус ([[Беларуска операция (1941)|Беларуска операция]]). За да пресече вражеското настъпление към [[Витебск]], маршал Тимошенко нарежда на два механизирани корпуса (5-ти и 7-ми) от състава на 20-та армия (с командир генерал-лейтенант Павел Курочкин) да нанесат контрадудар срещу немската 3-та танкова група. В резултат на това между 6 и 10 юли се стига до [[битка при Сенно|битката при Сенно]], в която съветските войски са разбити и губят значителен брой танкове.<ref>[http://mechcorps.rkka.ru/files/mechcorps/pages/lepel.htm ''Боевые действия 5-го и 7-го механизированных корпусов 20-й армии в контрударе под Сенно и Лепелем в июле 1941 г.''] (Механизированные корпуса РККА, 6.2.2009)</ref>
На 10 юли танковата група на Гудериан (наброяваща 450 танка) напада съветската 13-та армия при [[Могильов]]. Възползвайки се от пълното си превъзходство в танкове и авиация, до вечерта на 11 юли немците завземат [[плацдарм]]и на левия бряг на [[Днепър]] северно и южно от града. В същото време генерал Хот напада с 500 танка съветската отбрана около Витебск. Градът е завзет, тъй като натоварената с отбраната му 19-та армия не успява да се съсредоточи навреме. В резултат на този успех групата на Хот се вклинява между 20-та и 22-ра армия, разположени съответно северно и южно от Витебск. Двете немски танкови групи захождат към Смоленск от югозапад (Гудериан) и северозапад (Хот). След ожесточени боеве 19-та съветска армия престава да съществува като бойна единица. Отделни нейни части отстъпват разпръснато към Смоленск.<ref name="stat6-10">Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 6-10</ref> На 16 юли 29-та моторизирана дивизия на Вермахта завзема Смоленск, а [[7-ма танкова дивизия (Вермахт)|7-ма танкова дивизия]] достига [[Ярцево]], пресичайки железопътната линия между Смоленск и [[Вязма]]. Две съветски армии (16-та и 20-та, заедно с остатъците от 19-та) се оказват почти напълно обкръжени. На първо време те не получават помощ, тъй като командващият фронта Тимошенко не разполага с танкове за контраудари.<ref name="stat11">Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 11-12</ref> ▼
 
▲На 10 юли танковата група на Гудериан (наброяваща 450 танка) напада съветската 13-та армия при [[Могильов]]. Възползвайки се от пълното си превъзходство в танкове и авиация, до вечерта на 11 юли немците завземат [[плацдарм]]и на левия бряг на [[Днепър]] северно и южно от града. В същото време генерал Хот напада с 500 танка съветската отбрана около Витебск. Градът е завзет, тъй като натоварената с отбраната му 19-та армия на генерал-лейтенант [[Иван Конев]] не успява да се съсредоточи навреме. В резултат на този успех групата на Хот се вклинява между 20-та и 22-ра армия, разположени съответно северно и южно от Витебск. Двете немски танкови групи захождат към Смоленск от югозапад (Гудериан) и северозапад (Хот). След ожесточени боеве 19-та съветска армия престава да съществува като бойна единица. Отделни нейни части отстъпват разпръснато към Смоленск.<ref name="stat6-10">Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 6-10</ref> На 16 юли 29-та моторизирана дивизия на Вермахта завзема Смоленск, а [[7-ма танкова дивизия (Вермахт)|7-ма танкова дивизия]] достига [[Ярцево]], пресичайки железопътната линия между Смоленск и [[Вязма]]. Две съветски армии (16-та и 20-та, заедно с остатъците от 19-та) се оказват почти напълно обкръжени. На първо време те не получават помощ, тъй като командващият фронта Тимошенко не разполага с танкове за контраудари.<ref name="stat11">Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 11-12</ref>
 
[[Файл:The Battle of Smolensk (10-18.7.1941).jpg|дясно|мини|250п|Германското настъпление до Смоленск и Ярцево (10-16 юли 1941)]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Битка_при_Смоленск_(1941)“.