Селджуци: Разлика между версии

[[Image:Seljuk Empire locator map.svg|right|350px|thumb|Велики Селджук, 1092]]'''Селджуците''' са династия на турците [[огуз]], управлявали териториите на днешните [[Иран]], [[Ирак]], както и Мала Азия между средата на 9 век и края на 13 век. Идват в Анадола от Централна Азия в края на 10 век, сеейки ужас и разруха във византийските провинции и халифата на [[Абасидите]]. Селджуците се смятат за преки предци на днешните обитатели на [[Турция]], [[Азербайджан]] и [[Туркменистан]]. Изпълняват и важна роля в средновековната история, създавайки бариера между Европа и монголските орди на изток. Имат и съществен принос в защитата на мюсюлманския свят от [[кръстоносните походи]].

По произход са клан на тюркското племе [[огуз]], населяващ северните брегове на [[Аралско море]]. През 10 век приемат [[исляма]] и мигрират на юг, водени от своят вожд [[Селджук ибн Дукак]] , който дава и името на династията. Апогеят на династията настъпва по време на управлението на [[Малик Шах]] ( 1072 – 1092 ) и с помощта на неговия везир [[Низам ал-Мюлк]], иранец по произход и истински политически и военен гений. Още от самото основаване на своята империя, селджуците силно се иранизират, приемат [[фарси]] за официален език, а повечето висши управници са персийци.