Битка при Смоленск (1941): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
дати; Сенно |
→Трета фаза (8 август – 10 септември): Жлобин, Кричев, Великие Луки |
||
Ред 65:
== Трета фаза (8 август – 10 септември) ==
{{основна
[[Файл:Invasion1941.jpg|дясно|мини|300п|Фронтовата линия на 25 август показва уязвимостта на южния фланг на група армии „Център“]]На 8 август танковата група на Гудериан настъпва на юг с цел да обкръжи съветските войски около Киев и западно от Днепър. За две седмици боеве Гудериан изминава 140 км от Рославъл до [[Стародуб]]. Настъплението подкрепя 2-ра армия на генерал [[Максимилиан фон Вайхс]], която завзема Гомел. Напредналата в посока Бобруйск 21-ва съветска армия е откъсната от останалите съветски войски.<ref>Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 21-22</ref><ref name="urvyv128">''1941 год — уроки и выводы'', [http://militera.lib.ru/h/1941/03.html стр. 128-129]</ref>
''Operation Barbarossa. Strategy And Tactics On The Eastern Front, 1941'' (Novato: Presidio Press, 1984), [http://militera.lib.ru/h/fugate/05.html стр. 192, 196-199] (Проект „Военная литература“, 8.2.2009)</ref> В началото на септември Гудериан преодолява контраатаките на съветските 3-та и 13-та армия откъм [[Брянск]] и масираните бомбардировки от въздуха (с участието на 460 съветски самолета), форсира (10 септември) река [[Десна]] и излиза в дълбокия тил на съветската групировка около Киев<ref name="urvyv128"/>.<ref>Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 25-26</ref> През втората половина на август настъпва и северният фланг на група армии „Център“. В битката за [[Великие Луки]] между 22 и 26 август два корпуса от немската 9-та армия, подкрепени от части на 57-ми моторизиран корпус от танковата група на Хот, разгромяват съветската 22-ра армия, завземат града и пленяват над 30 000 души и голямо количество бойна техника. Чрез тази операция групите армии Център и [[Група армии „Север“|„Север“]] (действаща срещу [[Ленинград]]) възстановяват контакта помежду си, нарушен малко след германското нахлуване в СССР.<ref>Fugate, B.
''Operation Barbarossa. Strategy And Tactics On The Eastern Front, 1941'' (Novato: Presidio Press, 1984), [http://militera.lib.ru/h/fugate/05.html стр. 202]; Kirchubel, R., Gerrard, H., Dennis, P. [http://books.google.com/books?id=VjoxjYB_jNAC ''Operation Barbarossa 1941''], Osprey Publishing, 2005, ISBN 184176857X, стр. 64-65</ref>
Промяната в направлението на германските удари позволява на съветското командване да привлече допълнителни резерви и да подсили отбраната на Москва. На 8 август съветските войски (19-та и 30-та армия) подновяват настъплението си при Духовщина, североизточно, а после и при [[Елня]], югоизточно от Смоленск, но напредват само с няколко километра. Опитите на Червената армия за отвоюване на Смоленск продължават и в началото на септември.<ref>Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 22-25</ref> Единственият голям успех в тези усилия е в [[битка при Елня|ликвидирането на Елнинския плацдарм]] (между 30 август и 8 септември) от 24-та армия на [[генерал-майор]] [[Константин Ракутин]].<ref>Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 26-27</ref> В отбранителни боеве около реките Западна Двина и [[Воп]] и при Елня войските от немските 4-та и 9-та армия търпят тежки загуби. Някои дивизии губят между 20 и 30 % от бойците си, а 161-ва пехотна дивизия е изтеглена от полесражението, след като три четвърти от нея са унищожени.<ref>Wray, T. ''Standing Fast'', стр. 54, 58-59</ref> Съветското командване обаче не разполага с достатъчно сили, за да продължи атаките. Затова на 10 септември Ставката нарежда на войските да преминат в отбрана. С това битката при Смоленск завършва.<ref name="IVOV79">Андроников, Н. (гл. ред.) ''История Второй мировой войны 1939-1945'', том 4, стр. 79</ref>
| |||