Килийно училище: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 2211835 на 77.78.134.172 (б.) |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Килийното училище''' е вид начално училище в [[българи|българските]] земи през епохата на [[османско владичество|османското владичество]].
През периода [[15 век]] - [[18 век]] единствените училища са килиите. Те се откриват обикновено към манастирите или техните [[метох|метоси]]. Учителите там са предимно монаси и свещеници, а по-рядко - грамотни занаятчии или търговци. Обучението има за цел да даде умения по писане, четене и малко смятане. За учебници се използват предимно църковни книги.
Обучението се води на [[гръцки език|гръцки]], [[Църковнославянски език|църковно-славянски]] или на двата езика. Изучават се четене, писане и църковно пеене. Понякога обучението се комбинира с изучаване на определен [[занаят]]. За учебници се използват църковно-служебни книги като „[[Часослов]]“, „[[Апостол (книга)|Апостол]]“, „[[Псалтир]]“ и други.
До появата на [[взаимно училище|взаимните училища]] през първата половина на [[19 век]], килийните училища са единствените български училища по време на османското
По времето на османското владичество, именно християнското възпитание е това, което запазва националната идентичност и българско самосъзнание на хората.
Към [[18 век]] килийните училища са широко разпространени. В България тогава функционират над 100 такива, сред които тези в София, Котел и Самоков, а и в Троянския, Етрополския и Рилския манастир. С времето килийното образивание все повече се обогатява, като вече се четат и Български книги като „[[История славянобългарска]]“ на [[Паисий]].
{{история-българия-мъниче}}
|