Килийно училище: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 2211835 на 77.78.134.172 (б.)
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Килийното училище''' е вид начално училище в [[българи|българските]] земи през епохата на [[османско владичество|османското владичество]].
 
 
Първоначално възникват при [[църква (сграда)|черкви]], [[манастир|манастири]] и [[метох|метоси]] и имат обществен характер, а през [[17 век|17]] и [[18 век]] се появяват и частни килийни училища. В тях учителят (духовно или цивилно лице) занимава всеки ученик по отделно.
През периода [[15 век]] - [[18 век]] единствените училища са килиите. Те се откриват обикновено към манастирите или техните [[метох|метоси]]. Учителите там са предимно монаси и свещеници, а по-рядко - грамотни занаятчии или търговци. Обучението има за цел да даде умения по писане, четене и малко смятане. За учебници се използват предимно църковни книги.
 
 
Обучението се води на [[гръцки език|гръцки]], [[Църковнославянски език|църковно-славянски]] или на двата езика. Изучават се четене, писане и църковно пеене. Понякога обучението се комбинира с изучаване на определен [[занаят]]. За учебници се използват църковно-служебни книги като „[[Часослов]]“, „[[Апостол (книга)|Апостол]]“, „[[Псалтир]]“ и други.
 
 
До появата на [[взаимно училище|взаимните училища]] през първата половина на [[19 век]], килийните училища са единствените български училища по време на османското влазичествовладичество. ВъпрекиKилийното примитивнияобразование характерима наелементарен обучениеторелигиозен техарактер, допринасятно затова развитиетоне напренасища грамотносттапросветното среддело българскотос населениецърковност и спомагатдогми. за съхранението на българската народност.
По времето на османското владичество, именно християнското възпитание е това, което запазва националната идентичност и българско самосъзнание на хората.
 
 
Към [[18 век]] килийните училища са широко разпространени. В България тогава функционират над 100 такива, сред които тези в София, Котел и Самоков, а и в Троянския, Етрополския и Рилския манастир. С времето килийното образивание все повече се обогатява, като вече се четат и Български книги като „[[История славянобългарска]]“ на [[Паисий]].
 
{{история-българия-мъниче}}