|
Между 1878 и 1886 година село Скобелево попада в [[Тъмръшка република|Тъмръшката република]].
<!-- == Религии == -->
<!-- == Обществени институции == -->
..:: Легенда за произхода на село Скобелево ::..
По това време Янко бил на три години , а баща му – Тодор Цветанов Божилов на тридесет и три.Тогава се появила нова неизлечима болест по овцете и от ден на ден многобройните стада се стопявали.
Адил бей,брат на Ахмед Тъмбрашлията от чифлика „ Бряновщица” , докарал народни лечители и баячи , но нищо не помагало.Принудил се да плати прескъпо на ходжи дошли чак от Одрин, който му поверили тайната : имало само един лек срещу чумата – трябвало да се изгори едногодишно дете и пепелта да се сложи в кърмата на овцете.
Скъпо заплатил бея на ратаите Хойко и Сульо от село Чурен, които откраднали от люлката на една цалапиченка едногодишното и дете. Омая ли го с билки и го занесли право в мандрата на „Кьошковите” , където голеели ходжите ,хапвали препечено чеверме и правели магиите.
Беят наредил да изведат всички овчари , говедари , орачи и ратай от чифлика. Те трябвало да облекат най – хубавите си дрехи като за празник , с червени фесове и да гледат това зловещо зрелище.
Докато горяло и пискало за да го заглушат зурлите пискали до полуда ,а ходжите с вдигнати ръце и с обърнати към небето глави викали колкото им глас държи „Аллах! Аллах! „ .. Дайретата и тъпаните удряли ли удряли. Аскерите безразборно стреляли във въздуха , овцете бягали и блеели , а чановете люлеели гората и разнасяли тревожната робска песен. Кучетата виели както майка вие над пресен гроб… всички ратаи забили чела в земята … никой не смеел да гледа страшната гледка … всички роби покорно привели глави …
Когато детето загърчило мъничкото си телце , като че ли с последни сили се опитало да излезе от огъня , но тогава Адил бей измъкнал сабята си от пояса и бутнал детето по – навътре. В този момент то вдигнало нагоре безпомощната си ръчица, сякаш искало да хване сабята на турчина. Беят се дръпнал , замахнал и разрязал детските пръсти …Трагедията била кратка… Беят вдигнал окървавената си сабя и изревал:
„Гяури , ако не помогне това дете ,други ще изгоря. По – големи , на по две на по три години. Ако и това не помогне ,цял овчар ще влезне ако трябва в огъня , но стадото си ще спася !
Чул това Тодор и нещо го жегнало – дали беят няма да посегне и на тригодишният му син ?! Старецът незабелязано избягал от мястото на кладата и отишъл право при жена си Елена в Бряновщица,където било и детето му.Двамата сложили сина си в голяма шарена торба и Тодор го пренесъл чак в Ситово при свой роднини. Така сторили и повечето ратай от чифлика.
Чак до изгрев слънце на коняка пред бея чукали дайретата , играели се кючеци , въртяло се чевермето като на истински празник …
Слънцето се издигнало високо , а Тодор не се завърнал. Адил бея отишъл до колибата му и потропал . Когато стопанката му отворила беят попитал защо гяурина не е изкарал още овцете на паша. Елена – залостила здраво вратата и тогава беят озверял и изкъртил вратата . Сграбчил жената в яките си прегръдки ,но тя яростно го отблъснала. Пияният Адил паднал ударил се и кръв обляла челото му. Раздърпана и боса Елена побягнала в посока Ситово.
След нея хукнали много българи от чифлика. Те я сметнали за луда и искали да я хваната. На хвърлей от чифлика, по посока към Тъмбрашката река я заградили и се опитали да я хванат, но тя се отскубнала , политнала назад и паднала от Черната скала, под която имало пещера , в която се криел мъжът й – Тодор.
Така той останал вдовец на тридесет и три години. Години по – късно той помолил беят да го освободи. Признал , че е го било страх за сина му , но беят казал:
-Няма да посегна , гяурино, на детето ти ,защото то прилича повече на мен отколкото на теб. Всички момчета в чифлика ми са мой синове и всички на мен приличат …
Така малкият Янко растял с баща си по овчарските кошари .
При идването на руските войски, Адил бей избягал с керван натоварени катъри , а Тодор се възползвал от суматохата , хванал сина си , метнал на едното рамо чергата , а на другото шарената торба с колкото имал покъщнина и отишъл в българската махала „Момица” в село Долен Чурен. Там той повторно се оженил за Ванка, която била стара мома.
Това се случило през лятото на 1878 година и така започнал Ванковият род – един от първите родове създали село Скобелево.
Написал :Никола Григоров и Теодор Тодоров
== Културни и природни забележителности ==
| 