Кирил Драмалиев: Разлика между версии
Нова страница: {{Биография инфо | име=Кирил Драмалиев | портрет= | описание=български политик и просветен деец ... |
(Няма разлика)
|
Версия от 20:33, 9 февруари 2009
Кирил Георгиев Дамалиев е партиен, държавен и просветен деец, дипломат. Роден в София, където завършва класическа гимназия. Завършва немска филология, като защитава и докторат в Мюнхен. Завръщайки се в България, работи като учител. Драмалиев е сред ръководителите на лявото учителско профсъюзно движение. Включва се в редовете на БКП от 1921. Избран е за член на Софийския градски комитет на партията през 1937 и в периода 1941–1944. Един от представителите на БКП в Националния комитет на Отечествения фронт. Подписът на д-р Кирил Драмалиев стои под манифеста на ОФ от 28 август 1944 г., призоваващ за „Народен съд над виновниците за досега водената катастрофална политика и за всички провинени в изстъпления над народните борци и мирното население в България и окупираните земи.”, който манифест служи като оправдание за терора след 9 септември 1944 г.
| Кирил Драмалиев | |
| български политик и просветен деец | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
На 22 септември 1944 със заповед на военния министър Дамян Велчев е узаконен институтът на помощник-командирите — комунисти и бивши партизани, които трябва да установят политическия контрол на ОФ над войската. Кирил Драмалиев е назначен за помощник-командир на V армия. Член на ЦК на БКП (1947), председател на Съюза на работниците по просветата (1946–1947). Министър на народната просвета във второто правителство на Георги Димитров (12 декември 1947 - 20 юли 1949) и в правителствата на Васил Коларов (20 юли 1949 - 20 януари 1950) и Вълко Червенков (20 януари 1950 - 4 февруари 1952). След това преминава на дипломатическа работа – посланик на НРБ в Полша (1952 - 1954) и в ГДР (1956 - 1958).
По време на сесията на Висшия учебен съвет през май-юни 1945 г., подкрепян от регента Тодор Павлов, Кирил Драмалиев налага вземането на решение за изключване на древните езици от учебните програми на гимназиите. Публикува книгата "Просветната реформа на Отечествения фронт".
Народен представител в ХХVІ ОНС, Великото народно събрание, в І, ІІ, и ІІІ Народно събрание.