Разлика между версии на „Кирил Драмалиев“

кат
(Нова страница: {{Биография инфо | име=Кирил Драмалиев | портрет= | описание=български политик и просветен деец ...)
 
(кат)
| починал-място=[[София]], [[България]]
}}
'''Кирил Георгиев Дамалиев''' е партиен, държавен и просветен деец, [[дипломат]]. Роден в София, където завършва класическа гимназия. Завършва немска филология, като защитава и докторат в [[Мюнхен]]. Завръщайки се в България, работи като учител. Драмалиев е сред ръководителите на лявото учителско профсъюзно движение. Включва се в редовете на [[БКП]] от 1921. Избран е за член на Софийския градски комитет на партията през 1937 и в периода 1941–1944. Един от представителите на БКП в Националния комитет на [[Отечествения фронт]]. Подписът на д-р Кирил Драмалиев стои под манифеста на ОФ от 28 август 1944 г., призоваващ за ''„Народен съд над виновниците за досега водената катастрофална политика и за всички провинени в изстъпления над народните борци и мирното население в България и окупираните земи.”'', който манифест служи като оправдание за терора след 9 септември 1944 г.
 
На 22 септември 1944 със заповед на военния министър [[Дамян Велчев]] е узаконен институтът на помощник-командирите — комунисти и бивши партизани, които трябва да установят политическия контрол на ОФ над войската. Кирил Драмалиев е назначен за помощник-командир на V армия. Член на ЦК на БКП (1947), председател на Съюза на работниците по просветата (1946–1947). [[Министър на народната просвета]] във второто правителство на [[Георги Димитров]] (12 декември 1947 - 20 юли 1949) и в правителствата на [[Васил Коларов]] (20 юли 1949 - 20 януари 1950) и [[Вълко Червенков]] (20 януари 1950 - 4 февруари 1952). След това преминава на дипломатическа работа – посланик на НРБ в [[Полша]] (1952 - 1954) и в [[ГДР]] (1956 - 1958).
 
Кирил Георгиев Дамалиев е партиен, държавен и просветен деец, дипломат. Роден в София, където завършва класическа гимназия. Завършва немска филология, като защитава и докторат в [[Мюнхен]]. Завръщайки се в България, работи като учител. Драмалиев е сред ръководителите на лявото учителско профсъюзно движение. Включва се в редовете на БКП от 1921. Избран е за член на Софийския градски комитет на партията през 1937 и в периода 1941–1944. Един от представителите на БКП в Националния комитет на Отечествения фронт. Подписът на д-р Кирил Драмалиев стои под манифеста на ОФ от 28 август 1944 г., призоваващ за ''„Народен съд над виновниците за досега водената катастрофална политика и за всички провинени в изстъпления над народните борци и мирното население в България и окупираните земи.”'', който манифест служи като оправдание за терора след 9 септември 1944 г.
 
На 22 септември 1944 със заповед на военния министър [[Дамян Велчев]] е узаконен институтът на помощник-командирите — комунисти и бивши партизани, които трябва да установят политическия контрол на ОФ над войската. Кирил Драмалиев е назначен за помощник-командир на V армия. Член на ЦК на БКП (1947), председател на Съюза на работниците по просветата (1946–1947). Министър на народната просвета във второто правителство на [[Георги Димитров]] (12 декември 1947 - 20 юли 1949) и в правителствата на [[Васил Коларов]] (20 юли 1949 - 20 януари 1950) и [[Вълко Червенков]] (20 януари 1950 - 4 февруари 1952). След това преминава на дипломатическа работа – посланик на НРБ в Полша (1952 - 1954) и в ГДР (1956 - 1958).
 
По време на сесията на Висшия учебен съвет през май-юни 1945 г., подкрепян от регента [[Тодор Павлов]], Кирил Драмалиев налага вземането на решение за изключване на древните езици от учебните програми на гимназиите. Публикува книгата "Просветната реформа на Отечествения фронт".
 
Народен представител в ХХVІ ОНС, Великото народно събрание, в І, ІІ, и ІІІ Народно събрание.
 
{{СОРТКАТ:Драмалиев, Кирил}}
[[Категория:Български политици]]
[[Категория:Български дипломати]]