Дамян Български: Разлика между версии

Действително в [[Синодик на цар Борил|Синодика на цар Борил]] се среща славословие към четирима патриарси на България. Текстът на Синодика гласи: "''Преславски патриарси. На Леонтий, Димитрий, Сергий, Григорий, преславски патриарси - вечна памет.''" Тъй като нито един от тези духовници не е регистриран в друг извор, за тях нищо не е известно. В рамките на предположенията последният патриарх в този кратък списък - Григорий - може да бъде отъждествен с „''презвитер и монах Григорий, църковник на всички български църкви''“, който, както сам пише, по заповед на княз [[цар Симеон Велики|Симеон]] превежда някои византийски исторически текстове. Към тази идея подтиква необичайната титла на монах Григорий „църковник“, носена през същата епоха и от едно друго лице: в периода на [[Първа българска държава|Първата българска държава]] е извършен преводът на Житието на св. [[Антоний Велики]]. Неговият преводач е някой си [[презвитер]] Йоан, който работи над текста от [[житие]]то по поръчка на „''църковника господин Йоан, нашия архиепископ, който бе патриарх в българската земя''“. Както изглежда, през Х в. главата на Българската църква е наричан „църковник на всички български църкви“.

 

 

В науката е останало незабелязано краткото съобщение на Борислав Пейчев за маргиналната бележка към един недотам популярен средновековен текст, в която се говори за [[книжовник]]а „''Леонтий, архиепископ български''“. Този Леонтий вероятно е същият Леонтий, посочен в Синодика на Борил. Ако идентификацията е вярна, може да се допусне, че останалите трима духовници, изредени в Синодика са предшественици на патриарх Дамян и ръководят църквата във време, в което тя все още е архиепископия. Отъждествяването на Григорий от Синодика с презвитер и монах Григорий, църковник на всички български църкви идва да потвърди тази хипотеза, тъй като последният живее и твори по времето на княз Симеон, т. е. преди 927 г. или 934-944 г., когато Дамян става патриарх.