Битка при Вердюн: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 24:
Битката между армиите на [[Франция]] и [[Германия]] за [[Вердюн]]ския укрепен район е едно от най-продължителните и кръвопролитни сражения, известно като “месомелачката”, през [[Първата световна война]] ([[1914]]-[[1918]] г.). То завършва едва през лятото, без някоя от страните да получи надмощие, въпреки че общият брой на дадените жертви достига 1 милион души.
 
Германското командване решава през [[1916]] г. да нанесе главен удар на Западния фронт срещу Вердюнската дъга – опора на целия френски фронт. Според немскто върховно командване задачата на вердюнския пробив е да "обезкърви противника", а именно като го принуди да се бие за всеки метър срещу превъзхождащи го немски сили, като вкарва нови сили във вече загубени и добре укрепени територии и по този начин да отчита огромни загуби (избира се участък от форнта, към който е особено чувствително общественото мнение, а именно Вердюн, който е символ на непобедимостта на Франция), това ще бъде битка за истощениеизтощение (различава се от войната на изтощение). Има хипотези че планът е изфабрикуван едва след поражението на немските сили, за повдигане на бойня дух. Отбранявана от 8 френски дивизии. На 15-километровия участък на пробива, срещу две френски дивизии Германия съсредоточава шест и половина дивизии с деветстотин четиридесет и шест оръдия (от които четиристотин деветдесет и шест тежки) от състава на Трета немска армия. Трета немска армия е командвана от Кронпринца ([[престолонаследник]]а) [[Вилхелм]].
 
От 21 февруари до 10 март германските сили постигат очаквания резулатат, те завладяват опорните точки форт Думон, Морт-Ом и гористата местност Авокур. От този момент атаката на немците губи инерцията си. Редуват се атаки на немските и френските войски, които отново и отново превземат тези опорни точки. През юни армията на Кронпринца, със своите 12 двизии (подкрепленията са снети от фрона) постига нови успехи, превземат се фортовете Во (7 юни), Тимон (11 юни), Сувил (23 юни), самият Вердюн е под заплаха. На следващия ден Флакенхайн решава да снеме атакуващите сили от Вердюн, поради опасение от атака на французите при Сома, без тези сили армията, атакуваща Вердюн е обречена на поражение.