Беброво: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ShadeOfGrey (беседа | приноси) м динамична карта |
Редакция без резюме |
||
Ред 29:
Седалището е опожарявано и разорявано по време на кърджалийските набези в края на XVIII и началото на XIX век и през Руско-турската Освободителна война (7 август 1877 г.), при което хубавите къщи били унищожени. Бебровчани слагат началото на съседното село [[Константин]] през 1878 г.
Основния поминък на населението е било скотовъдството и земеделието. Предприемчивите бебровчани ходели на далечни краища като градинари на гурбет. Те се занимавали и със занаяти и търговия. Известно е, че бебровчанките Ружа и Стойка ходили по искане на турския везир чак в [[Цариград]] да учат стамбулските гъркини да тъкат аби за аскера. Развити били сапунжийството, кундуржийството, дюлгерството и др. [[Захари Стоянов]] в своите записки посочва завидния търговски нюх на бебровските търговци на суджук и пастърма, сапун и оцет обикалящи по всички краища на Турската империя. В Беброво след Освобождението се поддържала традицията да няма къща без [[дюкян]].
Бебровчани участват във Велчовата завера (1835), в подготовката на въстанието на капитан дядо Никола (1856), в четите на Хаджи Димитър и Сте¬фан Караджа (1868) и на Стоил войвода (1876), в подготовката на Априлското въстание и др. Тук Васил Левски устройва събрание (1871). В Българското опъл¬чение участват 13 души от селото.
| |||