Исихазъм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 2:
'''Исихазмът''' (от [[гръцки език|гръцки]]: ''ἡσυχασμός'', от ''ἡσυχία'', спокойствие, тишина, уединение) е мистическо течение в [[Православие|православното християнство]], според което при усилена молитва и вглъбяване, вярващият може да постигне единение с [[Бог]].
 
Исихазмът се разпространява в края на [[XIII век|XIII]] и началото на [[XIV век]] в [[Света гора]] и в други манастирски обители в [[Мала Азия]] и на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. Около [[1335]] г. един от видните проповедници на това учение - монахът св. [[Григорий Синаит]], с помощта на българския цар [[Иван Александър]], основава в планината [[Странджа]], в областта [[Парория]], свой манастир.<ref name="ис">Цитирано по: История за 8 клас; Автори: Х. Матанов, Г. Сотиров, Л. Станчев; Урок 35: Исихазмът и неговата роля в духовния живот на православния свят. София, 2003, стр.213-217.</ref> В него бързо започва да се стичат монаси от [[Византия]], [[България]] и [[Сърбия]], привлечени от славата на Григорий Синаит. От него те се запознават как да практикуват исихазма. В продължение на около 10 години манастирът в Парория, а и тези в Света гора, стават духовни селища, където били подготвяни десетки монаси исихасти. Те от своя страна, завръщайки се в родните си места, обикновено основавали манастири. Мнозина от тях заели високи постове в местните църкви. По този начин исихазмът бързо се разпространява в целия православен свят. Тежката действителност, особено по времето на турското нашествие, кара много хора да търсят убежище в манастирите и там да се отдават на исихастката молитва.
 
Според исихазма най-важното средство за непосредственото богопознание и истинско богословие е методът на постоянната молитва. Първото условие за истинската молитва се състои в постигането на „внимание“, като умът се концентрира „в сърцето“. На практика се повтаря кратката, така наречена „Иисусова молитва“: „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мя“.